Джон Гришам - Бялата къща

Не знам колко дълго Каубой стоя на моста и гледа водата, за да се увери, че Ханк не се вижда. Понякога облаците скриваха луната и едва го различавах. После отново се раздвижваха и пак го зървах да стои с кривната на една страна шапка. След много време той слезе от моста и отиде на брега да измие ножа си. Погледа още малко реката, обърна се и тръгна по пътя. Мина на пет-шест метра от мен, а аз сякаш потънах две стъпки в земята.

Чаках дълго, след като той се изгуби от поглед, за да няма как да ме чуе, а после изпълзях от дупката си и поех пътя към къщи. Не бях сигурен какво ще правя там, но поне щях да съм в безопасност. Тогава щях да му мисля.

Вървях приведен през високата острица край полето. Ние като фермери мразехме острицата, но за пръв път в живота си аз й бях благодарен. Исках да побързам, да хукна по шосето и да се прибера вкъщи колкото се може по-скоро, но умирах от ужас, пък и краката ми тежаха. Умората и страхът ме завладяха и от време на време едва се тът-рех. Цяла вечност измина, преди да видя очертанията на къщата и обора. Взирах се в пътя пред себе си, сигурен, че Каубой е някъде там и се озърта на всички страни. Опитвах се да не мисля за Ханк. Най-важното беше да стигна до вкъщи. Когато спрях да си поема дъх, усетих миризмата на мексиканец. Не можеше да се сбърка. Те се къпеха рядко и след няколко дни на полето почваха да вонят по-особено.

Миризмата изчезна бързо и след една-две минути тежко дишане се зачудих дали не си въобразявам. За по-сигурно отново се върнах сред памука и бавно се насочих на изток, като пресичах безшумно редовете. Когато видях белите палатки на лагера Спрюл, разбрах, че почти съм стигнал.

Какво щях да разкажа за Ханк? Истината и само истината. Достатъчно тайни ми тежаха; нямаше място за още една, и то каква. Щях да се промъкна в стаята на Рики, да се опитам да поспя и когато татко дойдеше да ме събуди, за да ходим да доим, щях да му разкажа всичко. Всяка стъпка, всяко движение, всяко замахване с ножа щяха да му бъдат описани. Те двамата с дядо щяха да идат в града, за да разкажат на Стик Пауърс за убийството, и до обяд Каубой щеше да бъде в затвора. До Коледа сигурно щяха да го обесят.

Ханк беше мъртъв. Каубой го чакаше затвор. Семейство Спрюл щяха да си заминат, но това вече нямаше значение. Не исках да виждам никой от тях, дори и Тали. Исках всички да изчезнат от фермата и от живота ни.

Исках Рики да се върне, семейство Лечър да се махнат и всичко отново да стане нормално.

Когато стигнах на един спринт разстояние от предната ни веранда, реших да действам. Криех се от часове и се бях уморил. Промъкнах се до самия край на памука, прекрачих канавката и стъпих на пътя. Приклекнах, ослушах се и хукнах. След две-три крачки чух шум зад гърба си, а после една ръка ме препъна и аз паднах. Каубой притисна гърдите ми с коляно, а острието беше на сантиметри от носа ми. Очите му светеха.

— Тихо! — просъска той.

И двамата дишахме тежко и се потяхме обилно. Миризмата му ме блъсна силно; без съмнение тъкмо нея бях усетил преди малко. Спрях да се извивам и стиснах зъби. Коляното му притискаше гърдите ми.

— На реката ли беше? — попита той.

Поклатих глава. Потта от брадичката му капеше в очите ми и смъдеше. Той размаха леко ножа, като че ли не го виждах добре.

— Къде беше тогава? — попита той.

Отново поклатих глава; не можех звук да издам. Тогава усетих, че цялото ми тяло се тресе, трепери от страх.

Когато разбра, че не съм в състояние да проговоря, той хвана върха на ножа и ме чукна по челото.

— Ако кажеш една дума за тази нощ, ще убия майка ти — процеди той. Очите му бяха по-красноречиви от устата. — Ясно ли е?

— Закимах бясно. Той стана и тръгна. Скри се бързо в тъмнината и ме остави в прахоляка на пътя. Заплаках, запълзях и когато стигнах до камиона, припаднах.

Мама и татко ме намериха под леглото си. Докато ми крещяха за всичко — мръсните дрехи, кървавите драскотини по ръцете и какво точно правя под леглото им, — аз успях да скалъпя историята за някакъв кошмар. Сънувал съм, че Ханк се е удавил, и съм отишъл да видя дали всичко е наред.

— Да не си сомнамбул?! — каза невярващо майка ми и аз веднага се хванах за думите й.

— Сигурно — кимнах аз. После погледът ми се замъгли — бях уморен до смърт, страхувах се и не бях съвсем сигурен дали наистина не съм сънувал онова до реката. Ужасявах се от мисълта отново да видя Каубой.

— Рики ходеше насън — обади се баба от коридора. — Една нощ го хванах до силоза.

Това донякъде поуспокои духовете. Заведоха ме в кухнята и ме накараха да седна на масата. Мама ме изтърка от калта, а баба проми раничките от острицата по ръцете ми. Мъжете видяха, че всичко е под контрол, и отидоха за млякото и яйцата.