Джон Гришам - Бялата къща

Докато карахме, всичко изглеждаше нормално. Нямаше премазани дървета или наводнени ниви, нито пръснати на километри камънаци, нито пък големи дупки. Всички къщи си бяха на място. Полята пустееха, защото памукът беше мокър, но иначе животът продължаваше.

Застанал прав в каросерията, гледах над кабината и напрягах очи да зърна града. Скоро стигнахме. Маганът бръмчеше както обикновено. Бог бе опазил църквата. Магазините по главната улица бяха непокътнати.

— Слава богу — каза баща ми. Не че не се радвах, но можеше да е по-интересно.

Не бяхме единствените любопитни. Главната улица беше задръстена от хора и коли — нещо нечувано за понеделник. Паркирахме до църквата и щом се уверихме, че е непокътната, аз изтичах до магазина на Поп и Пърл, където имаше страшно много народ. Около мистър Ред Флечър се беше събрала цяла група и аз стигнах тъкмо навреме.

Мистър Ред, който живееше на запад от града, разбрал, че ще има торнадо, защото старото му куче се скрило под кухненската маса — много лош знак. Мистър Ред веднага се усетил и почнал да оглежда небето. Не се учудил, когато то притъмняло. Чул торнадото, преди да го види. То се спуснало изневиделица, тръгнало право към фермата му, и вилняло по земята достатъчно дълго, за да събори два кокошарника и да отнесе покрива на къщата. Парче стъкло ударило жена му и я порязало, така че си имахме истинска жертва. Чух как хората зад мен шепнеха развълнувано и се канеха да идат до фермата на Флечър да видят с очите си разрушенията.

— Как изглеждаше? — попита някой.

— Черно като въглищен прах — каза мистър Ред. — И гърмеше като товарен влак.

Това беше още по-вълнуващо, защото нашите бяха светлосиви, почти бели. Неговото било черно. Явно оттук бяха минали всякакви видове.

Мисис Флечър се появи до мъжа си с бинтована ръка и превръзка през рамо. Без да щем, я зяпнахме. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се строполи на тротоара. Тя показа раната си и получи много внимание, докато мистър Ред не осъзна, че е изгубил публиката си, пристъпи напред и продължи своята история. Каза, че торнадото се отлепило от земята и заподскачало. Той се качил в камиона си и се опитал да го последва. Гонил го посред градушката и аха-аха да го настигне, когато то завило.

Камионът на мистър Ред беше по-стар от дядовия. Слушателите почнаха да се споглеждат недоверчиво. Исках някой възрастен да попита: „И какво щеше да направиш, ако го беше хванал?“ Мистър Флечър рече, че се отказал да го гони и се върнал да види какво става с жена му. Когато го зърнал за последен път, торнадото се било насочило право към града.

По-късно дядо ми каза, че мистър Флечър лъже дори когато истината е по-интересна.

Този следобед в Блек Оук падна голямо надлъгване или поне разкрасяване на фактите. От единия до другия край на главната улица се разказваха и преразказваха истории за вихрушки. Дядо също описа какво бяхме видели и, общо взето, се придържаше към истината. Историята с двойното торнадо прикова вниманието на всички, докато мистър Дъч Лам не каза, че видял три! Жена му потвърди и дядо се запъти към камиона.

Беше цяло чудо, че като си тръгвахме от града, убитите не наброяваха неколкостотин.

До смрачаване облаците се бяха разнесли, но все още беше хладно. След вечеря седнахме на верандата и зачакахме „Кардинале“. Въздухът беше чист и лек — първият знак на есента.

Оставаха шест мача, три срещу „Редс“ и три срещу „Къбс“. Всички щяха да се играят на „Спортсманс Парк“, но тъй като „Доджърс“ бяха на първо място със седем победи, сезонът все едно беше свършил. Стан Мюжъл водеше лигата по батиране и също така имаше повече единични и двойни хитове от всички останали. „Кардинале“ нямаше да спечелят шампионата, но все пак имахме най-добрия играч. Момчетата се бяха върнали от Чикаго и се радваха, че отново са в Сейнт Луис — поне според Хари Кери, който често ръсеше поздравления и клюки, сякаш всички играчи живееха у тях.

Мюжъл удари единичен и троен хит и мачът беше решен чак в третия допълнителен ининг. Стана късно, но не бяхме уморени. Бурята ни беше прогонила от полето, а прохладата не беше за изпускане. Семейство Спрюл седяха около огъня, бъбреха си тихо и се радваха, че Ханк го няма. Той често изчезваше след вечеря.

В края на десетия ининг Шьондийнст удари единичен хит и когато Стан Мюжъл дойде на хоума, феновете полудяха, поне според Хари Кери. Дядо каза, че Хари често гледа един мач, а описва друг. На стадиона нямало повече от десет хиляди души; личеше си, че публиката е малко. Хари обаче вдигаше достатъчно шум за останалите двайсет хиляди. След сто четирийсет и осем мача той се вълнуваше като на откриването. Мюжъл направи двоен хит, неговият трети удар в играта вкара Шьондийнст и така спечелиха с четири на три.