Джон Гришам - Бялата къща

— Колко може да се боядиса с два литра?

— Не много.

— Ще кажеш ли на дядо?

— Ще кажа.

Минахме набързо през градината, като откъснахме само най-необходимото — домати, краставици и две червени пиперки, които й хванаха окото. Останалите берачи скоро щяха да се върнат и аз умирах от нетърпение да видя каква пушилка ще вдигне дядо, като разбере, че някой му боядисва къщата.

След няколко минути отвън се чу шепот. За да ме държат далеч от спора, ми възложиха да режа краставици в кухнята. Баба слушаше новините по радиото, докато майка ми готвеше. По едно време татко и дядо отидоха до източната страна на къщата, за да огледат напредващата работа на Трот.

После влязоха в кухнята. Седнахме, благословихме храната и почнахме да ядем, без да говорим за друго освен за времето. Ако дядо беше ядосан заради боята, поне не го показваше. Може би просто беше гроги.

На другия ден майка ми ме задържа и се забави в къщата колкото се може повече. Изми чиниите от закуска, изпра някои неща и заедно отидохме да погледнем предния двор. Баба излезе и тръгна към памука, но аз и майка си търсехме работа, за да изостанем.

Трот не се виждаше никакъв. Беше изчезнал от двора. Ханк излезе от една палатка и събори няколко консерви и канчета, докато търсеше недоядени питки. Лапа, докато не омете всичко, а после се оригна и погледна към къщата ни, сякаш смяташе да я претьршува за храна. Най-накрая тръгна към силоза на път към ремаркето с памука.

Ние чакахме и току надничахме през предните прозорци. Трот не се мяркаше никакъв. Накрая ни писна и се запътихме към полето. Когато след три часа мама се върнала да приготви обяда, няколко дъски под прозореца на моята стая вече били минати с четката. Трот напредваше полека-лека, но недъгът му и желанието да действа скришом пречеха на работата му. При това темпо щеше да успее да боядиса само половината източна стена, преди да дойде време семейството му да си стегне багажа и да си замине.

След три дни спокойствие и усилна работа дойде време за нови разпри. След закуска Мигел пресрещна дядо до трактора и двамата се запътиха към плевнята, където чакаха някои от останалите мексиканци. Аз се промъкнах след тях в полумрака на зазоряване, достатъчно близо, за да ги чувам, без да ме видят. Луис седеше на някакъв пън, климнал глава като болен. Дядо го огледа хубаво. Нещо беше пострадал.

Както обясни набързо Мигел на развален английски, снощи някой хвърлял буци пръст по тях. Първата ударила стената на плевнята тъкмо когато мексиканците си лягали. Приличало на изстрел — дъските затреперили и цялата плевня се разтресла. След няколко минути последвала втора буца. После още една. Минали десет минути и мексиканците решили, че всичко е спокойно, но тогава нова буца паднала на ламаринения покрив точно над главите им. Ядосани и изплашени, те не можели да заспят. През процепите в стената гледали памуковите поля зад плевнята. Мъчителят им бил някъде там, скрит в памука като последен страхливец. Нощта го правела невидим.

Луис бавно отворил вратата на плевнята, за да види по-добре. Тогава нападателят го улучил в лицето с камък. Явно го пазел за такъв случай. Буците пръст ставали за вдигане на шум, но камъкът бил по-опасен.

Носът на Луис беше порязан, счупен и подпухнал. Дядо извика на баща ми да доведе баба.

Мигел продължи да разказва. Щом се погрижили за Луис и криво-ляво му помогнали, обстрелът продължил. На всеки десетина минути от мрака долитал нов снаряд. Вглеждали се през процепите, но не виждали нищо в полето. Било много тъмно. Най-сетне нападателят им се уморил от играта си и спрял. Мексиканците не могли да се наспят.

Баба пристигна и пое нещата в свои ръце. Дядо замина, като ругаеше под носа си. Разкъсвах се между две драми: дали да гледам как баба се прави на докторка, или да слушам как дядо беснее?

Тръгнах след дядо към трактора, където той избоботи на баща ми нещо, което не можах да разбера. После отиде до ремаркето, където чакаха още сънените планинци.

— Къде е Ханк? — изръмжа дядо на мистър Спрюл.

— Сигурно спи.

— Няма ли да работи днес? — намръщи се дядо.

— Иди го питай — отвърна мистър Спрюл и се изправи, за да не гледа отдолу.

Дядо пристъпи към него.

— Снощи мексиканците не могли да спят, защото някой замерял с буци пръст плевнята. Случайно да знаеш кой е бил?

Успял да запази самообладание, баща ми застана между тях.

— Не. Да не обвиняваш някого? — попита мистър Спрюл.

— Не знам — отвърна дядо. — Всички други работят много, спят дълбоко и нощем са уморени до смърт. Всички освен Ханк. Май само той има много време. И подобни глупости са в негов стил.