Джон Гришам - Бялата къща

— Гнездо на змии! — изпищя той с все сила.

Не знам дали младата дама спря да танцува, нито дали мъжете се разпръснаха. Диуейн и аз се хвърлихме на четири крака и запълзяхме като подгонени животни през лабиринта от фургони и камиони, докато не видяхме светлина между две от сергиите по средата на панаира. Излязохме и се смесихме с тълпата.

— Мислиш ли, че ни видя? — попита Диуейн.

— Не знам. Едва ли.

Заобиколихме, върнахме се и застанахме на безопасно разстояние от циганските фургони. Брат Ейкърс беше в стихията си. Беше се приближил на десет метра от шатрата и пъдеше демоните, като крещеше колкото му глас държи. И имаше успех. Танцьорката не се виждаше никаква, както и мъжете. Божият наместник беше провалил представлението, макар да подозирах, че всички са вътре, спотайват се и чакат да се махне.

Далила обаче се беше завърнала, и то с нов костюм. Беше от леопардова кожа и едва скриваше най-важното. Знаех, че на следващата сутрин брат Ейкърс ще я направи на мат и маскара. Той обожаваше панаира, защото му предоставяше изобилен материал за амвона.

Около ринга се беше събрала истинска тълпа, която зяпаше Далила и чакаше Самсон. Тя отново го представи със същите думи. Най-сетне Самсон скочи на ринга, също издокаран в леопардова кожа. Тесни гащета, гол до кръста, с лъскави черни кожени ботуши. Почна да се перчи, да прави стойки и да ни кара да го освиркваме.

Приятелят ми Джеки Мун пръв изпълзя на ринга и като повечето жертви избра стратегията на отбягване на ударите. Изплъзва се успешно двайсетина секунди, докато на Самсон не му писна. Една „гилотина“ плюс „турско премятане“, както обясни Далила, и Джеки се оказа на тревата недалеч от мястото, където стоях аз.

— Не беше много зле — засмя се той.

Самсон нямаше намерение да наранява никого; това би навредило на бизнеса му. Към края на последното си представление обаче той стана много по-наперен и непрекъснато ни подвикваше:

— Няма ли мъже сред вас?

Говорът му беше някак чудноват, а гласът му дълбок и плашещ.

— Един воин ли няма в Блек Оук, Арканзас?

Защо не бях висок три метра! Щях да скоча и да нападна Самсон, а публиката щеше да пощурее. Хубаво щях да го наредя, да го метна през въжетата и да стана най-големият герой в Блек Оук. Засега обаче можех само да го освирквам.

И тогава се намеси Ханк Спрюл. Между схватките той обикаляше около ринга и стоеше срещу Самсон достатъчно дълго, за да може да му хване окото. Публиката се смълча, докато двамата се смразяваха с поглед. Самсон отиде до края на ринга и каза:

— Ела тук, дребосъко.

Ханк, естествено, само го изгледа презрително. После отиде при Далила и извади пари от джоба си.

— Ой ла-ла, Самсон! — възкликна тя, като пое банкнотите. — Двайсет и пет долара!

Всички замърмориха невярващо.

— Двайсет и пет кинта! — каза някой зад мен. — Това си е една седмична надница!

— Да, ама може да спечели двеста и петдесет — отвърна друг.

Публиката се скупчи по-плътно, а ние двамата с Диуейн се провряхме по-напред, за да виждаме между възрастните.

— Как се казваш? — вдигна микрофона Далила.

— Ханк Спрюл — изръмжа той. — Още ли плащате десеторно?

— Точно така. Сигурен ли си, че искаш да заложиш двайсет и пет?

— Да. И само трябва да остана на ринга една минута?

— Да, шейсет секунди. Нали знаеш, че Самсон не е губил схватка от пет години? За последен път го победиха в Русия, и то нечестно.

— Не ме интересува Русия — каза Ханк и свали ризата си. — Други правила има ли?

— Не. — Тя се обърна към публиката и каза възможно най-драматично, че предстои битката на вечерта.

Ханк знаеше как да се бие и избягваше нападенията на гиганта доколкото може без да бяга панически като повечето от другите противници. На няколко пъти изненадваше Самсон докато онзи се опитваше да го изкара от строя. А и Ханк използваше всякакви нечестни номера.

Самсон се обърна и се опита да фокусира погледа си върху Ханк. Без да пуска въжетата, успя да направи няколко крачки, а след това за последен път атакува отчаяно. Ханк просто се отмести от пътя му и Самсон се заби на колчето в ъгъла. Въжетата се огънаха от тежестта му, а другите три колчета изглеждаха готови да се счупят. Самсон стенеше и се гърчеше като ранен мечок. Изопна крака под тялото си и успя да се стегне колкото да се обърне. По-добре да беше останал на тепиха. Ханк се втурна и го фрасна по главата с дясната си ръка. Ударът запрати Самсон обратно на пода. Тъй като жертвата му беше беззащитна, Ханк отново се засили и го удари за трети и последен път. Самсон се строполи. Далила изпищя и изтича на ринга. Ханк се отпусна в ъгъла си, облегна ръце на въжетата и се ухили, без да го е грижа какво става с противника му.