Джон Гришам - Бялата къща

Затичах се по тротоара, шмугнах се между хората и скоро стигнах до бейзболното игрище, което беше срещу киното и билярдната зала. Панаирът заемаше цялото игрище. Виенското колело беше по средата, заобиколено от по-малките въртележки, сергиите и тентите. От тонколоните на въртележките гърмеше музика. Вече имаше дълги опашки. Замириса ми на пуканки, хот-дог и скара.

Намерих количката със захарния памук. Струваше само десет цента, но бях готов да платя и много повече. Диуейн ме видя до палатките, докато гледах разни големи момчета да стрелят с въздушни пушки по патета, които плуваха в някакво езерце. Никога не улучваха, защото според дядо мерниците били криви.

Захаросаните ябълки също бяха по десет цента. Купихме си по една и бавно заразглеждахме сергиите. Имаше гадателка с дълга черна рокля, черна коса, всичко черно, и за двайсет цента можеше да ти предскаже бъдещето. Една тъмноока баба правеше същото, на същата цена, с карти за таро. За десет цента някакъв мъж с микрофон и пъстри дрехи можеше да ти познае възрастта или колко тежиш. Ако сбърка с повече от три години или три килограма, получаваш награда. Имаше и обичайните игри — топки за стрелба по гюмове, баскетболни топки с твърде тесни кошове, стрелички за балони и халки за нанизване върху бутилки.

Разхождахме се сред навалицата и се наслаждавахме на шума и забавленията. В отсрещния край се събираше тълпа и ние се запътихме натам. Голяма табела съобщаваше за пристигането на „Самсон, най-великия борец на света, дошъл направо от Египет“, а под нея имаше квадратен тепих с подплатени колчета и въжета по края. Самсон не беше на ринга, но щеше да се появи всеки момент, или поне така казваше Далила — високата пищна жена зад микрофона. Костюмът й показваше целите крака и по-голямата част от гърдите и аз бях сигурен, че досега в Блек Оук никой не беше виждал толкова много плът на обществено място. Тя обясни на притихналата и почти изцяло мъжка публика, че правилата са прости. Самсон плаща десет към едно на всеки, който остане на ринга с него една минута.

— Само шейсет секунди и парите са ваши! — извика тя. По говора й си личеше, че наистина идват от странство.

Никога не бях виждал египтяни, макар от неделното училище да знаех, че Мойсей е имал доста приключения там.

Тя се разходи напред-назад по ринга и мъжките очи следяха всяко нейно движение.

— В това турне Самсон спечели триста мача подред — подразни ни тя. — Всъщност последния път, когато загуби, беше в Русия. Там го надвиха трима мъже, и то нечестно.

От единствената окачена на табелата тонколона загърмя музика.

— А сега, дами и господа — надвика я Далила, — представям ви единствения, най-великия, най-силния борец на света, невероятния Самсон!

Затаих дъх.

Той се показа иззад една завеса и скочи на ринга сред плахи аплодисменти. Защо да му ръкопляскаме? Той беше дошъл да ни пердаши. Първо ми се наби в очи косата му. Тя беше черна и вълниста и падаше по раменете му като на жена. Бях виждал илюстрации към Стария завет, където мъжете носеха такава коса, но това е било преди пет хиляди години. Самсон беше великан, с яко тяло и планини от мускули, натрупани по раменете и гърдите му. Ръцете му бяха покрити с черни косми и изглеждаха достатъчно силни да повдигат цели къщи. За да се насладим по-пълно на физиката му, Самсон не носеше риза. Дори след като бяхме прекарали месеци на полето, кожата му беше по-тъмна от нашата и аз вече бях напълно убеден, че той идва от някакъв незнаен край. Беше се бил с руснаци!

Той обиколи ринга в такт с музиката, като свиваше ръце и разкършваше мамутските си мускули. Перчеше се така, докато не видяхме всичко, което по мое мнение беше повече от достатъчно.

— Кой е пръв? — извика Далила по микрофона, докато музиката затихваше. — Два долара минимум!

Изведнъж всички притихнаха. Само глупак би излязъл на този ринг.

— Мен не ме е страх! — извика някой и ние погледнахме удивени как един непознат за мен младеж излезе напред и връчи два долара на Далила. Тя взе парите и каза:

— Десет към едно. Остани на ринга шейсет секунди и ще спечелиш двайсет долара. — После насочи микрофона към младежа и попита:

— Как се казваш?

— Фарли.

— Късмет, Фарли.

Той се изкачи на ринга, сякаш не се страхуваше от Самсон, който го гледаше без следа от безпокойство. Далила взе едно чукче и удари гонга до ринга.

— Шейсет секунди! — обяви тя.

Фарли се повъртя малко, а после се оттегли в един ъгъл, когато Самсон пристъпи към него. Двамата мъже се взряха един в друг; Самсон гледаше надолу с презрение, а Фарли — нагоре в очакване.