Джон Гришам - Бялата къща

— Вечерял ли си, синко? — попита баба.

— Не, госпожо.

— Гладен ли си?

— Да, госпожо.

Масата беше отрупана с храна, която щеше да остане недокосната. Съвсем си бяхме изгубили апетита. Дядо се отблъсна от масата и каза:

— Може да изяде моето.

После скочи на крака, излезе от кухнята и отиде на предната веранда. Баща ми го последва безмълвно.

— Седни тука, синко — посочи баба дядовия стол.

Напълниха му една чиния храна и му дадоха чаша подсладен чай. Той седна и задъвка бавно. Баба отиде на предната веранда, като остави мен и мама при Пърси, Той говореше само когато го питаха.

След дълго обсъждане на предната веранда, което ние с Пърси пропуснахме, защото ни пратиха на задната, дядо и татко качиха момчето на камиона и го откараха вкъщи. Аз седнах на люлката с баба, докато те отпрашваха по тъмно. Майка ми пак чистеше боб.

— Дядо ще поприказва ли с мистър Лечър? — попитах аз.

— Мисля, че да — каза мама.

— За какво ще говорят? — Преливах от въпроси, защото смятах, че вече имам право да знам всичко.

— Сигурна съм, че ще говорят за бебето — отвърна баба. — И за Рики и Либи.

— Ще се бият ли?

— Не. Ще се разберат.

— Какво ще се разберат?

— Всички ще се съгласят да не говорят за бебето и да не замесват името на Рики.

— Това се отнася и за теб, Люк — каза майка ми. — Най-дълбока тайна.

— Няма да казвам на никого — отвърнах твърдо аз. Ужасяваше ме мисълта хората да си помислят, че между нас и семейство Лечър има нещо общо.

— Наистина ли Рики го е направил? — попитах аз.

— Разбира се, че не — каза баба. — На тия хора не може да се вярва. Те не са добри християни, затова е забременяло момичето. Сигурно ще искат пари.

— Пари ли?

— Не знаем какво ще искат — каза майка ми.

— А ти мислиш ли, че го е направил, мамо?

— Не — каза тя след кратко колебание.

— И на мен не ми се вярва — присъединих се аз и мнението стана единодушно. Бих защитавал Рики докрай, а ако някой споменеше бебето на Либи, бях готов да се бия.

Рики обаче беше най-вероятният виновник и всички го знаехме. Семейство Лечър рядко напускаха фермата си. Имаше едно момче от фермата на Джетьр на три-четири километра оттук, но никога не го бях виждал да припарва до реката. Никой освен нас не живееше близо до семейство Лечър. Рики беше най-близкият коцкар.

Изведнъж църковните дела се оказаха страшно важни и жените заприказваха неспирно за тях. Имах още много въпроси, но не можех да вметна и дума. Най-сетне се предадох и отидох в кухнята да слушам мача на „Кардиналите“.

Ужасно ми се искаше да пътувам към фермата на Лечър и да подслушвам как мъжете се справят с положението.

Дълго след като ме пратиха в леглото, лежах буден и се борех със съня, защото въздухът трептеше от гласове. Когато баба и дядо си приказваха в леглото, чувах думите им да долитат неясно по тесния коридор. Не разбирах нито дума, а и те се стараеха никой да не ги чуе. Но понякога, когато се тревожеха за нещо или мислеха за Рики, им се налагаше да говорят късно вечерта. Легнал в леглото му, аз слушах приглушените им гласове и знаех, че положението е сериозно.

Родителите ми излязоха на предната веранда, където седнаха на стъпалата и зачакаха да лъхне ветрец и безжалостната жега да си отиде. Отначало се мъчеха да шепнат, но явно им се беше събрало много и не можеха да сдържат гласовете си. Тъй като ме смятаха за заспал, говореха по-високо от обикновено.

Изхлузих се от леглото и се плъзнах като змия по пода. Отидох до прозореца, погледнах навън и ги видях на обичайното им място, с гръб към мен на около метър и нещо.

Попивах всеки звук. Във фермата на Лечър нещата не бяха минали добре. Либи била някъде отзад с бебето, което непрекъснато плачело. Цялото семейство изглеждало подпухнало и изтощено от плач. Мистър Лечър бил ядосан на Пърси, че е дошъл у нас, но още по-сърдит, когато говорел за Либи. Тя твърдяла, че не искала да върши глупости с Рики, но той я накарал. Дядо възразил, но нямал на какво да се опре. Отрекъл всичко и казал, че не вярва Рики да се е срещал с Либи.

Но те имали свидетели. Самият мистър Лечър казал, че на два пъти малко след Коледа Рики спрял дядовия камион в предния им двор и извел Либи на разходка. Водил я в Монет, където й купил лимонада.

Баща ми смяташе, че ако наистина е станало така, Рики е избрал Монет, защото там по-малко хора биха го познали. Не би допуснал да го видят в Блек Оук с дъщеря на изполичар.

— Тя е хубаво момиче — каза майка ми.