Джон Гришам - Бялата къща

— Този не е шега работа, Самсон — измърка Далила по микрофона.

Самсон знаеше, че изхвърлянето на сто и двайсет кила от ринга може да отнеме повече време и затова нападна веднага. Започна ниско с китайски сплит — хватка, която трябваше да удари глезените на противника един в друг и да го повали. И Грухи наистина падна, само че върху Самсон, който неволно простена от болка. Някои зрители започнаха да викат за Грухи, който, естествено, не можеше да чуе нищо. Двамата мъже се търкаляха и ритаха по ринга, докато в един миг Грухи не притисна Самсон.

— Четирийсет секунди! — обяви Далила.

Времето течеше много по-бавно, докато Самсон лежеше по гръб. Той ритна няколко пъти, но без успех, после приложи пъргава хватка, при която стъпалата му отскочиха бързо, склещиха Грухи за ушите и го събориха по гръб. Самсон скочи на крака, докато Далила ни описваше тактиката му. Един „летящ“ ритник парализира Грухи.

— Петнайсет секунди! — извика Далила.

Времето отново затече бързо. Грухи се втурна като разярен бик и двамата мъже отново се строполиха на земята. Публиката пак закрещя. Хорсфлай подскачаше около ринга като обезумял. Двамата противници се боричкаха известно време, а после Далила обяви:

— Десет секунди.

Чуха се леки освирквания на реферката. Самсон изви ръката на Грухи зад гърба му и я разтърси, хвана го за стъпалото и хлъзна горкото момче по ринга и през въжетата. То падна в краката на баща си.

— Мошеник проклет! — изкрещя Хорсфлай.

Самсон се обиди и махна на Хорсфлай сам да се качи на ринга. Хорсфлай направи крачка напред и Самсон повдигна въжетата. Далила, която явно много пъти беше виждала подобни заплахи, каза:

— На твое място не бих посмяла. Той става опасен, щом се ядоса.

Хорсфлай вече си търсеше повод да остане сред публиката. Както стоеше на края на ринга и се хилеше подигравателно, Самсон изглеждаше три метра висок. Хорсфлай се наведе, за да види как е Грухи, който търкаше рамото си и аха-аха да заплаче. Като си тръгваха, Самсон им се изсмя, а после започна да ни дразни, като се перчеше с бицепсите си, кръстосвайки ринга. Няколко зрители взеха да го освиркват, а той тъкмо това и чакаше.

Справи се с още няколко противници, след което Далила обяви, че нейният човек трябва да вечеря. Щели да се върнат след час за последно представление.

Беше се стъмнило. Въздухът кънтеше от звуците на панаира; веселите писъци на децата по въртележките, възгласите на победителите в хвърлянето на топки или халки, десетината високоговорителя, от които гърмеше най-различна музика, неспирното дърдорене на панаирджиите, които приканваха хората да се разделят с парите си, за да видят най-голямата костенурка в света или да спечелят друга награда; и най-вече опияняващото оживление на множеството. Хората бяха толкова нагъсто, че игла да хвърлиш, нямаше къде да падне, както обичаше да казва баба. Тълпяха се край фургоните, гледаха и подвикваха. Около въртележките се виеха дълги опашки. Групи мексиканци се мотаеха насам-натам, зяпаха удивено, но, общо взето, си стискаха парите. Никога не бях виждал толкова много народ на едно място.

Намерих родителите си на главната улица да пият лимонада и да гледат от безопасно разстояние. Дядо и баба вече бяха в камиона — готови за тръгване, макар че нямаха нищо против да почакат. Панаир имаше само веднъж годишно.

— Колко пари имаш? — попита татко.

— Около долар.

— Това виенско колело ми се струва опасно, Люк — каза майка ми.

— Нищо му няма. Два пъти вече се возих.

— Ще ти дам още един долар, за да не се возиш повече.

— Става.

Тя ми подаде банкнотата. Разбрахме се да се върна след около час. Отново намерих Диуейн и решихме този път да видим голите жени. Тичахме, докато не стигнахме до циганските фургони. Там беше много по-тъмно. Пред шатрата няколко мъже пушеха цигари, а на входа една млада жена с изрязан костюм люлееше бедра и танцуваше палаво.

Като баптисти ние знаехме, че танцуването е не само лошо, а направо греховно. Беше в списъка на тежките грехове като пиянството и псувните.

Танцьорката не беше хубава като Далила, не беше толкова разголена и кръшна. Разбира се, Далила имаше дългогодишен опит и беше обиколила света.

Промъквахме се през сенките и напредвахме бавно, когато един непознат глас каза:

— Дотук. Изчезвайте, момчета.

Замръзнахме, огледахме се и в тоз миг чухме познат глас да крещи зад нас:

— Покайте се, слуги на порока! Покайте се!

Беше преподобният Ейкърс, изправил се с Библията в едната ръка и вдигнал дългия крив показалец на другата.