Джон Гришам - Бялата къща

— Четирийсет и пет секунди! — извика Далила.

Самсон направи още няколко крачки, а Фарли се хвърли към другата страна на ринга. Като много по-дребен той беше и по-бърз. Явно бе избрал стратегията на бягството. Самсон се опитваше да го хване, а Фарли търчеше насам-натам.

— Трийсет секунди!

Рингът беше твърде тесен за много бягане, а Самсон беше свикнал да лови изплашени зайци. Той спъна Фарли при поредния му спринт и когато го вдигна, обви ръката си около главата на момчето в мъртва хватка.

— Това прилича на гилотината! — простена Далила прекалено театрално. — Двайсет секунди!

Самсон изви жертвата си и сбърчи лице в садистично удоволствие, докато горкият Фарли махаше с ръце и крака.

— Десет секунди!

Самсон се завъртя и метна Фарли през ринга. Преди момчето да стане, най-великият борец на света го хвана за крака, вдигна го във въздуха, задържа го над въжетата и две секунди преди края го пусна на земята и спечели победата.

— За малко да изгубиш, Самсон! — каза Далила по микрофона.

Фарли беше замаян, но си тръгна цял и сякаш горд от себе си. Беше доказал мъжеството си, не се беше проявил като страхливец и просто за някакви си две секунди бе изтървал двайсет долара. Следващият доброволец беше непознат едър младеж на име Клод, който плати три долара за шанса да спечели трийсет. Беше два пъти по-тежък от Фарли, но много по-бавен и за десет секунди Самсон го беше зашеметил със светкавичен ритник и го беше сгънал на четири. Десет секунди преди края той вдигна Клод над главата си без ни най-малко затруднение — силата му беше изумителна; после отиде до края на ринга и го пусна.

Клод също си замина гордо. Въпреки цялото си перчене и зъбене Самсон явно беше добър противник и нямаше да нарани никого. А тъй като повечето младежи искаха да се доберат по-близо до Далила, до нея скоро се оформи опашка.

Беше страшно интересно и двамата с Диуейн дълго време седяхме и гледахме как Самсон се разправя с поредната жертва с всички хватки от репертоара си. Бостънският рак, ножиците, парният чук, таранът — щом Далила споменеше някоя от тях по микрофона, Самсон бързо я демонстрираше.

След един час Самсон беше вир-вода и имаше нужда от почивка, така че Диуейн и аз хукнахме да се повозим на виенското колело. Чудехме се дали да не излапаме по още един захарен памук, когато чухме някакви мъже да си говорят за голи жени.

— Всичко съблича! — каза един от тях, докато минаваше край нас, и ние забравихме за захарния памук. Последвахме ги до края на палатките, където бяха циганските фургони. Зад тях имаше малка шатра, разпъната на такова място, че да не се вижда. Няколко мъже пушеха и чакаха с гузен вид. От шатрата долиташе музика.

На някои панаири имаше голотии. Миналата година Рики го забелязали да се измъква от една такава шатра. Нищо чудно. Вкъщи се вдигна голяма патърдия. Нямаше да го хванат, ако не бяха спипали мистър Рос Лий Харт. Мистър Харт беше в управата на методистката църква, фермер със собствена земя и почтен гражданин с устата жена. Тя тръгнала да го търси късно в събота вечер по време на панаира и го мярнала да излиза от забранената шатра. Изпищяла при вида на безпътния си съпруг, а той тутакси се шмугнал зад фургоните. Тя хукнала да го гони с крясъци и заплахи и Блек Оук се сдобил с нова клюка.

Кой знае защо, мисис Харт разказа на всички какво е направил съпругът й и горкият човечец беше в немилост месеци наред. Освен това тя разтръби, че зад него от шатрата излязъл Рики Чандлър. Ние страдахме мълчаливо. Неписаното правило беше да не ходиш по такива места в родния си град. Иди до Монет, Лейк Сити или Карауей, но не го прави в Блек Оук.

Диуейн и аз не познавахме никого от мъжете около шатрата. Заобиколихме фургоните и тръгнахме откъм другия фланг, но там на един кол беше вързано едро куче, за да държи настрана любопитковци като нас. Оттеглихме се и решихме да изчакаме, докато се мръкне.

Когато наближи четири часът, трябваше да вземем трудно решение — дали да идем на кино, или да останем на панаира. Везните клоняха към филма, когато на ринга се появи Далила. Беше се преоблякла и сега носеше още по-разголен червен костюм. Тълпата се втурна към нея и след малко Самсон отново изхвърляше от ринга фермери, планинци и дори по някой мексиканец.

Единственият сериозен противник дойде по тъмно. Мистър Хорсфлай Уокър имаше глухоням син, който тежеше сто и двайсет кила. Викахме му Грухи не от жестокост или неуважение — просто такъв си му беше прякорът. Хорсфлай заложи пет долара и Грухи бавно се качи на ринга.