Джон Гришам - Бялата къща

Едно луничаво момиче на име Бренда започна да се мотае около нас и да се опитва да завърже разговор с Диуейн. Беше казала на всичките си приятелки, че иска да се омъжи за него. Тя му тровеше живота, като се залепяше за него в църквата, следеше го всяка събота нагоре-надолу по главната улица и винаги питаше дали ще седне до нея в киното.

Диуейн я презираше. Когато група мексиканци минаха край нас, ние се шмугнахме сред тях.

Зад кооперативния магазин имаше сбиване. По-големите момчета обичаха да се събират тук да си разменят по някой удар. Това ставаше всяка събота и нищо не съживяваше Блек Оук като един хубав бой. Тълпата си пробиваше път по широката алея и в бързината чух да казват: На бас, че е някой Сиско.

Мама ми беше забранила да гледам съботните побоища, но забраната не важеше много-много, защото тя нямаше да е там. Никоя жена не би посмяла да гледа бой. Диуейн и аз се прокрадвахме през тълпата. Нямахме търпение да видим малко тупаник.

Семейство Сиско бяха адски бедни изполичари, които живееха на километър и нещо от града. Винаги идваха в събота. Никой не знаеше със сигурност колко деца имат, но всички можеха да се бият. Бащата беше пияница и ги скъсваше от бой, а майка им веднъж беше пребила напълно въоръжен полицай, който се опитал да прибере съпруга й. Счупила му ръката и носа. Полицаят напуснал града посрамен. Най-големият им син беше в затвора, след като убил човек в Джоунсбъро.

Децата им не ходеха нито на училище, нито на църква, така че аз си нямах вземане-даване с тях. Но наистина, когато стигнахме достатъчно наблизо и надникнахме измежду зяпачите, Джери Сиско удряше някакъв непознат по лицето.

— Кой е този? — попитах аз Диуейн.

Тълпата крещеше на всеки един от тях да побърза и да размаже другия.

— Не знам — отвърна приятелят ми. — Сигурно някой планинец.

Нищо чудно. След като окръгът беше пълен с планинци, дошли да берат памук, логично беше момчетата на Сиско да се сбият с някой, който не ги познава. Местните си имаха едно наум. Лицето на непознатия беше подпухнало, а от носа му течеше кръв. Джери Сиско заби десния си юмрук в зъбите му и го събори на земята.

Всички от бандата на Сиско бяха в един ъгъл, смееха се и вероятно пиеха. Бяха окъсани и мръсни. Повечето нямаха обувки. Бяха прочути побойници. Жилави и гладни, те прилагаха всички съществуващи мръсни номера. Миналата година Били Сиско едва не уби един мексиканец зад магана.

От другата страна на така наречената арена имаше група планинци, които подвикваха на своя човек — явно Доил — а стане и да направи нещо. Доил потърка брадичката си, скочи на крака и се втурна напред. Успя да забие глава в корема на Джери Сиско и двамата паднаха на земята. Планинците закрещяха. Ние също искахме да го поздравим, но не смеехме да ядосваме момчетата на Сиско. Това беше тяхна игра и те биха нападнали всеки.

Двамата противници се удряха, деряха и търкаляха в прахта като животни, а виковете се усилваха. Изведнъж Доил изви дясната си ръка и цапардоса Джери Сиско право в лицето. Шурна кръв и за частица от секундата ние решихме, че братята Сиско най-сетне са си намерили майстора. Доил тъкмо щеше да удари отново, когато Били Сиско се отдели от публиката и го ритна в гърба. Доил изквича като ранено псе и се търкулна на земята, а двамата братя веднага го нападнаха с ритници и юмруци.

Свършено беше с Доил. Макар да не беше справедливо, такъв си беше рискът, ако се сбиеш с някой Сиско. Планинците се смълчаха, а местните гледаха, без да направят нито крачка напред.

После двамата Сиско изправиха Доил на крака и с цялото търпение на палач Джери го ритна в слабините. Доил изкрещя и рухна на земята. Братята Сиско избухнаха в смях. Тъкмо го вдигаха отново, когато мистър Ханк Спрюл, онзи с врата като ствол, излезе от тълпата и удари Джери толкова силно, че го събори на земята. Бърз като котка, Били Сиско фрасна Ханк в челюстта, но се случи нещо странно. Ударът изобщо не стресна Ханк Спрюл. Той се бърна, сграбчи Били за косата и без никакво видимо усилие го запрати към групата негови роднини в тълпата. От тяхната банда излезе ново момче, Боби, не повече от шест-найсетгодишен, но зъл като братята си.

Трима Сиско срещу Ханк Спрюл.

Докато Джери се изправяше на крака, Ханк светкавично го ритна в ребрата, толкова силно, че чухме пукане. После се обърна и удари Боби с опакото на ръката си, събори го и го ритна в зъбите. Междувременно Били отново се бе завтекъл към него и Ханк — като някой цирков атлет — вдигна значително по-слабото от него момче във въздуха и го запрати към стената, в която то се хласна шумно, разтърси дъските и прозорците и падна по глава на тротоара. И бейзболна топка не можех да хвърля толкова лесно. Планинците изпаднаха в истерия.