Джон Гришам - Камерата

След като свършиха с вечерята, тя ги остави и изчезна някъде в къщата. Наближаваше десет и на Адам вече му се спеше. Уин се изправи, подпирайки се на дървена греда, и се извини, че отива до тоалетната. Скоро се върна с две високи чаши скоч. Подаде едната на Адам и отново се настани в люлеещия се стол.

Известно време пиха и се люлееха в столовете си мълчаливо, после Летнър каза:

— Значи си убеден, че Сам е имал помощник?

— Разбира се, че е имал. — Адам съзнаваше, че езикът му е надебелял и думите излизат бавно за разлика от забележително отчетливата реч на Летнър.

— Защо си толкова сигурен?

Адам остави с мъка тежката чаша и се закле да не пие повече.

— ФБР претърсиха къщата на Сам след взрива, нали така?

— Да.

— Сам бе в затвора в Гринвил и вие получихте разрешение за обиска.

— Бях там, синко. Отидохме десетина души и тършувахме три дни.

— И не открихте нищо.

— И така би могло да се каже.

— Никакви следи от динамит. Никакви следи от капсули, фитили, детонатори. Никакви следи от каквото и да е съоръжение или вещество, използвани при взрив. Прав ли съм?

— Така е. Е, и какво е твоето заключение?

— Сам не е разбирал нищо от експлозиви, нито пък се знае някога да ги е използвал.

— Не, напротив, знае се. Доколкото си спомням, Крамер е бил шестият атентат. Смахнатите негодници непрекъснато поставяха бомби и ние не можехме да ги спрем. Ти не си бил там, но аз бях в центъра на събитията. Тормозехме клановците и внедрявахме толкова много свои хора сред тях, че ги беше страх да шавнат, а после изведнъж войната започваше отново и бомбите избухваха навсякъде. Слухтяхме, когато се налагаше. Извивахме ръце, докато се огънеха. И въпреки това нямахме никакви улики. И информаторите ни не разполагаха с улики. Сякаш някакво съвсем ново поделение на Клана бе изникнало в Мисисипи, без всякаква връзка с предишното.

— Знаеше ли нещо за Сам?

— Името му фигурираше в нашите архиви. Помня, че баща му е бил клановец и може би единият или и двамата му братя. Бяха регистрирани при нас, но изглеждаха безопасни. Живееха в северната част на щата, където Кланът не вилнееше. Вероятно се горели кръстове и са вдигнали във въздуха няколко къщи, но това не можеше да се сравнява с изстъпленията на Доугън и бандата му. При нас гъмжеше от убийци. Нямахме време да разследваме всеки член на Клана в щата.

— Тогава как си обясняваш внезапния обрат към насилие при Сам?

— Не мога да си го обясня. Не е бил светец, нали? И преди е убивал.

— Моля?

— Чу ме добре. В началото на петдесетте години е застрелял един от чернокожите си работници. Не е лежал нито ден в затвора заради това. Всъщност не съм сигурен, но мисля, че дори не го арестуваха.

— Убеден ли си, че това е истина? — попита Адам.

— Да. Излезе наяве, когато Сам беше вече в затвора и очакваше процеса. Ровихме се из окръг Форд месеци наред и чухме няколко пъти за убийството. Може да е имало и други убийства. Някоя и друга чернокожа жертва.

— Предпочитам да не го научавам.

— Питай него. Виж дали старият негодник ще има достатъчно кураж да го признае пред внука си. — Отпи още една глътка. — Обичал е насилието, синко, и положително е знаел как да поставя бомби и да убива хора. Не бъди наивен.

— Не съм наивен. Просто се опитвам да спася живота му.

— Защо? Той уби две напълно невинни момченца. Две деца. Съзнаваш ли го?

— Той бе осъден за убийствата. Но ако убийствата са нещо лошо, значи е лошо щатът да го убива.

— Не на мене тия. Смъртното наказание е прекалено добро за тези хора. Твърде чисто и стерилно. Те знаят, че ще умрат, и имат време да си кажат молитвите и да се сбогуват. Ами жертвите? Нима са имали някакво време да се подготвят?

— Значи искаш Сам да бъде екзекутиран?

— Да. Искам всички те да бъдат екзекутирани.

— Ти май каза, че той не е лош.

— Излъгах те. Сам Кейхол е хладнокръвен убиец. И е абсолютно виновен. Как иначе можеш да обясниш факта, че атентатите спряха, след като го арестуваха?

— Може би са се уплашили след Крамер?

— Те? Кои по дяволите са „те“?

— Сам и партньорът му. И Доугън.

— Добре. Да продължим по тази линия. Нека приемем, че Сам е имал съучастник.

— Не. Да допуснем, че Сам е бил съучастникът. Да предположим, че другият е бил специалист по взривовете.

— Специалист ли? Това се били най-прости бомби, синко. При първите пет атентата просто няколко пръчки динамит, увити с жица. Драсваш клечката, бягаш като луд, а петнайсет минути по-късно избухва. Бомбата в кантората на Крамер не е била нищо повече от връзка динамитни пръчки с прикрепен към нея будилник. Има ли са късмет, че не е избухнала, докато са я поставяли.