Джон Гришам - Камерата

Навремето бях адвокат и защитавах хора, обвинени във всевъзможни престъпления. За щастие не съм имал клиент, извършил предумишлено убийство и осъден на смърт. Не ми се е налагало да влизам в Отделение на очакващи екзекуция, нито пък да върша нещата, които вършат адвокатите в този роман.

Тъй като ненавиждам подготвителните проучвания, направих онова, което обикновено правя, когато пиша книгите си. Издирих адвокати със съответния опит и се сприятелих с тях. Обаждах им се по всяко време и измъквах необходимата информация. Тук искам да им благодаря за това.

Ленард Винсънт от много години е адвокат към Отдела за работа със затворници в щата Мисисипи. Той отвори за мен вратите на своята кантора. Помогна ми да се справя със законите, показа ми делата си, разведе ме из огромния щатски затвор, известен просто като Парчман. И неговите безкрайни истории се вплетоха някак в моя разказ. Ленард и аз още се борим със сложните морални измерения на смъртното наказание. Струва ми се, че и занапред ще е така. Благодаря и на неговите колеги, както и на надзирателите и служителите в Парчман.

Джим Крейг е човек с голямо сърце, а и чудесен юрист. Като изпълнителен директор на Центъра за защита на углавни престъпници в щата Мисисипи той е служебният адвокат на повечето осъдени на смърт. Джим Крейг умело ме преведе през непроходимия лабиринт от обжалвания след произнасяне на присъдата и битки за защита правата на осъдения. Неизбежните грешки са мои, не негови.

С Том Фрийланд и Ги Гилеспи учихме заедно в Юридическия факултет. Благодаря им за помощта. Марк Смирноф е мой добър, приятел и редактор на „Оксфорд Америкън“ и както обикновено поработи върху ръкописа ми, преди да го изпратя в Ню Йорк.

Благодаря също на Робърт Уорън и Уилям Балард за помощта им и както винаги специални благодарности на моята най-добра приятелка Рьоне, която продължава да наднича зад рамото ми, за да чете всяка нова глава.

Решението да се постави бомба в кантората на адвоката евреин бе взето сравнително лесно. В операцията щяха да участват само трима. Първият осигуряваше парите, вторият бе местен човек, който добре познаваше района, а третият бе патриот и фанатик с талант за взривни устройства и учудваща способност да изчезва безследно. След взрива той напусна страната и шест години се кри в Северна Ирландия.

Адвокатът се казваше Марвин Крамер, четвърто поколение евреин от Мисисипи. Семейството бе забогатяло от търговия в делтата. Той живееше в стара къща в Гринвил, крайречен град с малобройна, но силна еврейска общност, едно приятно място, в чиято история имаше съвсем незначителни расови разногласия. Занимаваше се с право, тъй като търговията го отегчаваше. Подобно на повечето евреи от германски произход, и семейство Крамер се бяха интегрирали напълно в културата на Юга и се смятаха за типични южняци, които просто изповядват различна религия. Изблиците на антисемитизъм бяха рядкост. Общо взето, членовете на фамилия Крамер се бяха слели с останалата част на обществото и си гледаха работата.

Марвин не бе като другите. В края на петдесетте години баща му го изпрати на север да учи в колежа Брандис. Там той прекара четири години, после още три в Юридическия факултет на Колумбийския университет. При завръщането му в Гринвил през шейсет и четвърта Мисисипи се бе превърнал в център на движението за граждански права. Марвин активно се включи в него. Не мина и месец, откакто отвори малка адвокатска кантора, и го арестуваха заедно с двама негови състуденти от Брандис заради опитите им да регистрират чернокожи гласоподаватели. Баща му беше бесен. Семейството се чувстваше неловко, но Марвин пет пари не даваше. Получи първата смъртна заплаха на двайсет и пет години и започна да носи оръжие. На жена си, която беше от Мемфис, също купи пистолет. Нареди на чернокожата им прислужница и тя да носи пистолет в чантата си. Семейство Крамер имаха две момченца — близнаци на две години.

Първото дело за граждански права бе заведено през шейсет и пета от адвокатската кантора „Марвин Б. Крамер и сие“ макар тогава все още да нямаше съдружници срещу местни управници. Ставаше дума за редица случаи на дискриминация при гласуването. Вестниците в целия щат съобщиха за делото на първите си страници и поместиха снимката на Марвин. Името му попадна и в списъка на евреите, на които Кланът се готвеше да отмъсти. Представете си само — адвокат, евреин, радикал с брада и меко сърце, учил при евреи на Север, а сега тук, в делтата на Мисисипи, протестира заедно с черните и ги представя в съда. Беше прекалено.