Джон Гришам - Камерата

— По дяволите! — процеди през зъби Сам. — По дяволите!

Роли седеше неподвижно на мястото си и гледаше през прозореца.

— Ама че работа! Задавих я! — Отново завъртя ключа, но без резултат.

— Не изтощавай акумулатора — каза Роли бавно и спокойно.

Сам беше на ръба на паниката. Въпреки че не знаеше къде се намират, бе сигурен, че не са далеч от края на града. Той пое дълбоко дъх, после погледна часовника си. Наблизо не се виждаха никакви други коли. Цареше пълна тишина. Идеалното време за бомбата. Той сякаш виждаше горящия фитил по дървения под. Чувстваше треперенето на земята. Чуваше грохота от взривени греди, мазилка, тухли и стъкла. Дявол да го вземе, мислеше си Сам, опитвайки да се успокои, парчетата може да ни наранят.

— Представяш ли си, Доугън да ни е изпратил повредена кола! — промърмори той на себе си. Роли не отговори, а просто продължи да гледа нещо през прозореца.

Бяха минали поне петнайсет минути, откакто напуснаха кантората на Крамер. Беше време за фойерверките. Сам изтри потта от челото си и отново опита да запали колата. За щастие този път успя. Усмихна се на Роли, който изглеждаше напълно равнодушен. Даде заден ход, след това пое напред с пълна скорост. Първата улица му се стори позната и след две къщи излязоха на Мейн Стрият.

— Какъв фитил използва? — попита накрая Сам, когато завиха по шосе 82, на няма и десет къщи разстояние от кантората на Крамер.

Роли вдигна рамене, сякаш искаше да каже, че това си е негова работа и Сам не трябва да пита. Намали, докато минаваха покрай една полицейска кола, а после отново запраши с пълна скорост към края на града. След минути Гринвил остана зад тях.

— Какъв фитил използва? — попита отново Сам, а гласът му бе прегракнал от напрежение.

— Опитах нещо ново — отвърна Роли, без да го погледне.

— Какво?

— Няма да го разбереш — отвърна Роли, а Сам натисна газта.

— С часовников механизъм ли? — попита той, след като бяха изминали още няколко мили.

— Нещо такова.

Пътуваха към Кливланд в пълно мълчание, В продължение на няколко мили, докато светлините на Гринвил бавно изчезваха, Сам едва ли не очакваше да види огнено кълбо или да чуе познатия тътен. Нищо не се случи. Уедж дори успя да подремне.

Когато пристигнаха, кафенето беше претъпкано. Както винаги Роли се измъкна от мястото си и затвори вратата.

— До следващия път — каза той с усмивка през отворения прозорец, а после тръгна към взетата под наем кола. Сам го наблюдаваше как се отдалечава с клатеща се походка и за сетен път се възхити на хладнокръвието на Роли Уедж.

Минаваше пет и трийсет и небето на изток порозовя. Сам обърна зеления понтиак към шосе 61 и пое на юг.

Ужасът всъщност започна някъде по времето, когато Роли Уедж и Сам Кейхол се разделиха в Кливланд. Запряна със звъна на будилника върху нощното шкафче до до възглавницата на Рут Крамер. Още с издрънчаването му в обичайното време — пет и трийсет — Рут разбра, че е болна. Имаше температура, непоносима болка в слепоочието и й се гадеше. Марвин я заведе до банята, която бе точно до спалнята им, тя остана там трийсет минути. От един месец в Гринвил върлуваше лош грип и сега бе попаднал в дома на Крамер.

В шест и трийсет прислужницата събуди близнаците Джош и Джон, вече петгодишни, и бързо ги изми, облече и нахрани. Марвин смяташе, че е най-добре да ги заведе на детска градина, така че да бъдат далеч от къщи и от вируса. Звънна на свой приятел лекар за рецепта и даде на прислужницата двайсет долара, та да вземе след един час лекарството от аптеката. Сбогува се с Рут, която лежеше с лед на челото, и излезе с момчетата.

Адвокатската му практика не бе изцяло посветена на дела, свързани с гражданските права, тъй като в Мисисипи през шейсет и седма те не бяха толкова много, че да му осигурят прехраната. Занимаваше се и с криминални и с граждански дела — разводи, нарушения на градоустройствени планове, банкрути, сделки с недвижими имоти. А независимо от факта, че баща му почти не му говореше и че останалите роднини рядко произнасяха името му, Марвин прекарваше една трета от времето си в работа по семейните дела. Специално тази сутрин той трябваше да се яви в девет в съда, за да пледира срещу един иск по дело, в което бе замесен имот на чичо му.

Близнаците обичаха да идват в кантората. В детската градина трябваше да бъдат не по-рано от осем, а Марвин можеше малко да поработи, преди да заведе момчетата и да отиде в съда. Това ставаше може би веднъж месечно. Всъщност не минаваше и ден, без едно от момчетата да не моли Марвин да ги заведе първо в кантората, а после в детската градина.