Джон Гришам - Камерата

От бузата му капеше кръв по ризата. Беше в шок и по-късно не си спомняше подробностите. Най-вероятно щеше за втори път да се измъкне от Гринвил, ако беше по-внимателен и предпазлив. Двама полицаи в патрулна кола се бяха отправили към центъра на града и към мястото на експлозията, когато съзряха зелен понтиак, който, незнайно защо, отказваше да се отклони встрани от пътя. Ченгетата включиха сирените и фаровете и изругаха, но зеленият понтиак стоеше замръзнал в своето платно и не помръдваше. Патрулната кола спря, ченгетата изтичаха при понтиака, отвориха вратата и намериха вътре окървавен мъж. Белезниците щракнаха около китките на Сам. Бутнаха го на задната седалка и го откараха в ареста. Прибраха и понтиака.

Бомбата, убила близнаците на Крамер, беше от най-недодяланите. Петнайсет пръчки динамит, увити здраво с черен скоч. Но нямаше фитил. Вместо детонатор Роли Уедж беше използвал часовников механизъм, по-точно евтин механичен будилник. Беше извадил от него стрелката за минутите и бе пробил дупчица между цифрите седем и осем. В дупчицата бе поставил метална карфица, която при допира с другата стрелка щеше да затвори веригата и да възпламени бомбата. На Роли му трябваше повече време от петнайсетте минути, които осигуряваше обикновеният фитил. Освен това се смяташе за експерт в тази област и искаше да експериментира с нови устройства.

Може би часовата стрелка бе заяла малко. Или повърхността на циферблата не бе идеално плоска. Може би в ентусиазма си Роли го бе пренавил или не го бе навил достатъчно. Може би металната карфица не бе съвпаднала с часа. В края на краищата това беше първият опит на Роли с часовников механизъм. А може би устройството бе действало точно по плана.

И тъй независимо от причините и оправданията при бомбения атентат на Джеремая Доугън и Ку Клукс Клан, в Мисисипи се проля еврейска кръв. И по различни практически съображения кампанията приключи.

След изнасянето на телата полицията в Гринвил затвори района и не пусна тълпата да припари наблизо. Няколко часа по-късно пристигна екип на ФБР от Джаксън и преди да се стъмни, започна да рови из развалините. Десетки агенти със сериозни лица се заеха с отегчителната задача да вдигат всяка дребна частичка, да я разглеждат, да я показват на други и после да я опаковат. Един празен склад за памук в покрайнините на града бе нает за съхраняване на останките от кантората на Крамер.

С течение на времето ФБР щеше да потвърди първоначалната си версия. Динамит, часовников механизъм и няколко жици. Съвсем проста бомба, направена от наемник, който е имал късмет, че сам не е загинал от нея.

Скоро Марвин Крамер бе откаран в по-добра болница в Мемфис. В продължение на три дни състоянието му бе критично, но стабилно. Рут Крамер бе приета за лечение в шоково състояние първо в Гринвил, а след това в същата болница в Мемфис. Мистър и мисис Крамер деляха обща стая, както и голямо количество успокоителни средства. Множество лекари и роднини бдяха над тях. Рут бе родена и израсла в Мемфис и имаше достатъчно приятели, които се грижеха за нея.

Докато прахта се разнасяше край кантората на Марвин, съседите — магазинери и чиновници, премигаха парчетата стъкла от тротоарите и си шепнеха едно-друго, наблюдавайки полицаите и агентите, които разравяха отломките. В търговската част на Гринвил се понесе слухът, че е задържан един заподозрян. До обяд вече се знаеше, че той се казва Сам Кейхол и е от Клантън, Мисисипи, че е член на Клана и че е бил ранен по време на взрива. В друг слух се съдържаха ужасяващи подробности за предишни операции на Кейхол, за всевъзможни тежки наранявания и обезобразени трупове, всички на нещастни чернокожи. Трети слух възхваляваше героизма на гринвилската полиция при залавянето на този психопат само секунди след взрива. Обедните телевизионни новини в Гринвил потвърдиха вече известните факти за гибелта на двете момченца, за тежкото нараняване на баща им и за задържането на Сам Кейхол.

Сам за малко не бе освободен срещу глоба от трийсет долара. Когато го докараха в полицията, той се бе окопитил и се извини на ядосаните ченгета, задето не им се е подчинил. Определиха му незначително нарушение и го изпратиха в една килия да изчака още някакви формалности, преди да го освободят. Двамата полицаи, които го бяха задържали, побързаха да отидат при взривената сграда.

Пазачът, който изпълняваше и длъжността фелдшер на ареста, дойде при Сам с омачкана санитарна чанта в ръка и изми засъхналата кръв от лицето му. Кървенето бе спряло. Сам отново повтори, че се е бил в някаква кръчма. След нощен запой. Пазачът излезе и след един час на плъзгащото се прозорче на килията се появи полицай с други формуляри. Глобяваха го за неподчинение на патрулна кола; максималната сума била трийсет долара, и ако Сам можел да плати в брой, щели да го освободят, щом формулярите бъдат попълнени и колата му докарана. Сам закрачи нервно из килията, като току поглеждаше часовника си и опипваше раната на лицето си.