Джон Гришам - Камерата

Налагаше се да изчезне. Арестът му бе регистриран и не след дълго тези тиквеници щяха да свържат името му с взрива и тогава трябваше да бяга. Ще напусне Мисисипи, може би ще се свърже с Роли Уедж и ще заминат за Бразилия или другаде. Доугън ще им даде пари. Ще му се обади веднага щом напусне Гринвил. Собствената му кола се намираше пред един мотел в Кливланд. Ще я смени с друга и ще се отправи към Мемфис, за да хване междуградски автобус.

Точно така ще постъпи. Какъв идиот бе да се върне на мястото на взрива, но ако само успее да запази хладнокръвие, тези тъпанари щяха да го освободят.

След още половин час полицаят се появи с друг формуляр. Сам му подаде трийсет долара и получи квитанция. Последва го през тесен коридор до входното гише на ареста, където му връчиха призовка да се яви в Общинския съд в Гринвил след две седмици.

— Къде е колата? — попита той и сгъна призовката.

— Ще я докарат. Чакай тук.

Сам погледна часовника си и чака още петнайсет минути. През едно малко прозорче на металната врата той наблюдаваше пристигащите и заминаващите коли от паркинга пред ареста. Едно яко ченге докара двама пияни. Сам трепна неспокойно и зачака.

Някъде отзад чу непознат глас да казва бавно:

— Мистър Кейхол?

Обърна се и видя насреща си нисък мъж в избелял костюм, Той размаха значка под носа на Сам.

— Детектив Айви от полицията в Гринвил. Искам да ви задам няколко въпроса. — Айви посочи към редицата враги по коридора и Сам покорно го последва.

Още щом седна зад мръсното бюро срещу детектив Айви, Сам Кейхол усети, че не знае какво да каже. Айви едва бе прехвърлил четирийсет, а вече беше посивял и имаше много бръчки около очите. Запали цигара „Кемъл“ без филтър и предложи една и на Сам. После го попита как е порязал лицето си. Сам въртеше цигарата в ръце, но не я запали. Преди години бе отказал пушенето и въпреки че в този критичен момент му се искаше да си дръпне, само почука леко с цигарата по масата. Без да вдига поглед към Айви, измърмори, че може би се е наранил по време на сбиването.

Айви изръмжа неодобрително, но с усмивка, сякаш очакваше подобен отговор, а Сам разбра, че насреща му седи професионалист. Уплаши се и ръцете му затрепериха. Айви, разбира се, забеляза всичко. Къде е станало сбиването? С кого се е бил? По кое време е било? Защо се е бил в Гринвил, след като живее на три часа път оттук? Откъде е взел колата?

Сам мълчеше. Айви го засипа с въпроси, на които Сам не можеше да отговори, защото лъжите щяха да доведат до нови лъжи и Айви щеше да го оплете за секунди.

— Бих искал да говоря с адвокат — рече най-накрая Сам.

— Ама това е просто чудесно. Сам. Мисля, че точно това трябва да направиш. — Айви запали нова цигара и издуха струя гъст дим към тавана.

— Тази сутрин имахме малък взрив, Сам. Това известно ли ти е? — В гласа на Айви имаше подигравателни нотки.

— Не.

— Истинска трагедия. Кантората на местен адвокат, казва се Крамер, бе вдигната във въздуха. Преди около два часа. Май е работа на хората от Клана. Тук нямаме такива, но мистър Крамер е евреин. Обзалагам се, че нямаш представа за това, нали?

— Не.

— Жалко, Сам. Знаеш ли, че мистър Крамер имаше две момченца, Джош и Джон, и по ирония на съдбата те са били в кантората с татко си по време на експлозията?

Сам пое дълбоко въздух и погледна Айви. Разкажи ми останалото, молеха очите му.

— И двете момченца, близнаци на пет годинки, много сладки дечица, хвръкнаха във въздуха, Сам. Мъртви са.

Сам бавно наведе глава и почти опря брадичка в гърдите си. С него беше свършено. Двойно убийство. Адвокати, процеси, съдии, заседатели, затвор — видя всичко това съвсем ясно и стисна очи.

— Баща им може да има късмет. Сега е в болница, в хирургията. Момченцата са в дома на покойника. Истинска трагедия. Предполагам, че не знаеш нищо за бомбата, нали, Сам?

— Не. Бих искал да говоря с адвокат.

— Разбира се. — Айви бавно стана и излезе от стаята.

Стъкълцето, забило се в лицето на Сам, бе извадено от лекар и изпратено за изследвания в лаборатория на ФБР. Резултатите не бяха изненадващи — беше от прозорците на кантората. Бързо бе открита връзката между зеления понтиак и Джеремая Доугън в Меридиън. В багажника бе намерен петнайсетминутен фитил. Един млекар съобщи в полицията, че е видял колата близо до кантората на Крамер около четири сутринта.

ФБР се постараха незабавно да уведомят пресата, че мистър Сам Кейхол е дългогодишен член на Клана и че е главният заподозрян в още няколко подобни бомбени атентати. Чувстваха, че случаят е решен, и сипеха похвали върху гринвилската полиция. Самият Дж. Едгар Хувър направи изявление по случая.