Джон Гришам - Камерата

Два дни след експлозията близнаците на Крамер бяха погребани в малко гробище. По това време в Гринвил живееха сто четирийсет и шест евреи. Всички, с изключение на Марвин Крамер и още шестима, присъстваха на церемонията. Репортерите и фотографите от цялата страна бяха двойно повече.

На следващата сутрин Сам видя снимките и прочете всичко, написано по случая в малката си килия. Пазачът Лари Джак Полк беше глуповат, но вече се пишеше приятел на Сам. Още в началото му каза шепнешком, че някои негови братовчеди са членове на Клана и че самият той винаги е искал да бъде един от тях, но жена му не разрешавала. Всяка сутрин носеше на Сам горещо кафе и вестници. Лари Джак вече бе признал възхищението си от умението на Сам да борави с бомби.

Освен няколкото думи, нужни да се обработи Лари Джак, Сам не бе казал нищо. В деня след експлозията той бе обвинен в двойно убийство и перспективата за газовата камера бе обсебила мислите му. Отказа да говори пред Айви, пред други полицаи и пред ФБР. Репортерите задаваха въпроси, разбира се, но не можаха да се преборят с Лари Джак. Сам позвъни на жена си и й каза да стои в Клангън и да заключва вратите. Седеше сам в циментовата си килия и започна да пише дневник.

За да открият Роли Уедж и да го свържат с взрива, ченгетата първо трябваше да го намерят. Сам Кейхол бе положил клетва като член на Клана, а за него клетвата беше свещена. Никога нямаше да издаде друг от Клана. Страстно се надяваше, че и Джеремая Доугън ще спази своята клетва.

Два дни след атентата някакъв съмнителен рошав адвокат, Кловис Брейзълтън, се появи за първи път в Гринвил. Беше таен член на Клана и си беше спечелил печална слава в Джаксън, защитавайки в съда всякакви главорези. Искаше да се кандидатира за губернатор с програмата си за запазване на бялата раса, против проклетото ФБР и в защита на чернокожите, но не с цената на расово смешение и други подобни. Бе изпратен от Джеремая Доугън да защитава Сам Кейхол и най-вече да се увери, че той няма да си развърже езика. ФБР вече бяха взели мерника на Доугън заради зеления понтиак и той се страхуваше от обвинение в съучастничество.

Кловис веднага обясни на новия си клиент, че съучастниците са също толкова виновни, колкото и извършителите. Сам слушаше, но не каза почти нищо. Беше чувал за Брейзълтън и още не му вярваше.

— Слушай, Сам — започна меко Кловис, сякаш обясняваше нещата на първокласник. — Знам кой постави бомбата. Доугън ми каза. Ако мога да преброя правилно, ставаме четирима — аз, ти, Доугън и Уедж. В този момент Доугън е почти сигурен, че никога няма да намерят Уедж. Не е разговарял с него, но момчето е умно и вероятно вече е напуснало страната. Оставате ги и Доугън. Честно да ти кажа, очаквам Джеремая да бъде обвинен всеки момент. Но на ченгетата ще им бъде трудно да го пипнат, освен ако не докажат, че е участвал в заговора за взривяването на кантората на евреина. А това може да стане само ако ти им го кажеш.

— Значи да поема всичко върху себе си.

— Не. Само си мълчи за Доугън. Отричай всичко. Ще измислим някаква версия за колата. Това е мой проблем. Ще направя така, че делото да се гледа в друг окръг, може би където няма евреи. Ако имаме късмет съдебните заседатели да са само бели, ще приключа толкова бързо, че и двамата ще станем герои. Само остави всичко на мен.

— Мислиш ли, че ще ме осъдят?

— Не, по дяволите. Виж какво, Сам, трябва да ми повярваш. Ще намерим съдебни заседатели патриоти, хора като теб, Сам. Бели. Разтревожени, че дечицата им са принудени да ходят в едно училище с малки негърчета. Добри хора, Сам. Ще си изберем дванайсет от тях, ще ги сложим в ложата в съда и ще им обясним как мръсните евреи подклаждат цялата тая глупост с гражданските права. Довери ми се, Сам, ще бъде съвсем проста работа. — След това Кловис се облегна на паянтовата маса, потупа Сам по ръката и каза: — Повярвай ми, Сам, правил съм го и преди.

По-късно същия ден Сам бе окован в белезници, заобиколен от местни полицаи и отведен към чакащата патрулна кола. По пътя до колата го снима цяла армия фотографи. Когато Сам и придружаващите го пристигнаха пред съда, там ги очакваше друга група от тези неуморими досадници.

Той се яви пред общинския съдия с новия си адвокат, почитаемия Кловис Брейзълтън, който се отказа от предварителното гледане и направи две други безшумни и рутинни юридически маневри. Двайсет минути след излизането си от затвора Сам отново бе откаран там. Кловис обеща да се върне след няколко дни, за да започне работа върху стратегията си, после се помота пред затвора и направи великолепно шоу за репортерите.