Джон Гришам - Камерата

— Откога сте в Мисисипи? — попита Адам.

— От пет години. Хувър ме повика след изчезването на трима активисти от движението за граждански права. През шейсет и четвърта. Сформирахме специален отряд и се заловихме за работа. След атентата срещу Крамер Кланът някак позагуби хъс.

— А вие за какво отговаряхте?

— Мистър Хувър бе много конкретен. Каза ми да проникна в Клана на всяка цена. Искаше да го съсипе. Вярно е, че доста бавно задвижихме нещата в Мисисипи. Поради няколко причини. Хувър мразеше семейство Кенеди, а те силно го притискаха, затова той се бавеше. Но след изчезването на тримата запретнахме ръкави. Шейсет и четвърта беше ужасна година в Мисисипи.

— Роден съм тогава.

— Да, във вестниците пише, че си роден в Клантън.

Адам кимна.

— Дълго време не знаех това. Родителите ми казваха, че съм роден в Мемфис.

Вратата издрънча и Рон влезе в магазина. Погледна ги, после извърна глава към бисквитите и сардините. Те също го гледаха и чакаха. Той се обърна към Адам, сякаш му казваше, „Продължавай да говориш. Аз не слушам.“

— Какво искаш? — грубо го попита Летнър.

Рон грабна консерва кренвирши с мръсната си ръка и я обърна към тях. Летнър кимна и махна към вратата. Рон тръгна, без да бърза, гледайки пътьом към рафта с кейкове и чипс.

— Ужасно е любопитен — каза Летнър, след като младежът беше излязъл. — Няколко пъти разговарях с Гарнър Гудман. Преди години. Ама и той е странна птица.

— Той ми е шеф. Даде ми името ви и каза, че ще се съгласите да разговаряме.

— За какво? — попита Летнър и после извади още една бира.

— За случая Крамер.

— Той е приключен. Единственото, което остана от него, е Сам и датата на екзекуцията в газовата камера.

— Искате ли да го екзекутират?

Чуха се стъпки и гласове, после вратата отново се отвори. Влезе мъж с едно момче и Летнър се изправи. Искаха стръв и храна и в продължение на десет минути пазаруваха, разговаряха и спореха къде точно рибата кълве. Летнър не забрави да скрие бирата си под тезгяха, докато клиентите му бяха вътре.

Адам си взе газирано питие от хладилника и излезе от магазина. Тръгна по края на дървения понтон и сиря пред колонката за бензин. Две хлапета в лодка бяха хвърлили въдици близо до моста и изведнъж Адам си помисли, че никога през живота си не е ловил риба. Баща му не беше човек с хобита или желание за приятни занимания. Нито бе успял да се задържи продължително време на една работа. В този момент Адам не можа да си спомни какво точно е нравел баща му в свободното си време.

Клиентите си тръгнаха и вратата се затвори. Летнър се приближи тромаво към него.

— Обичаш ли да ловиш пъстърва? — попита той, като се любуваше на реката.

— Не. Никога не съм го правил.

— Хайде да се разходим. Трябва да проверя едно място на две мили надолу по реката. Изглежда, че там има много риба.

Летнър носеше хладилната чанта и внимателно я пусна в лодката. Той слезе от понтона, а лодката силно се разклати.

— Скачай — извика на Адам, който измерваше с поглед близо еднометровото разстояние между него и лодката. — И вземи онова въже. — Летнър посочи към тънка връв, закачена на една кука.

Адам откачи въжето и нервно скочи в лодката. Тя се залюля, а той загуби равновесие и падна на главата си, като за малко не се озова във водата. Летнър избухна в смях и дръпна въжето на стартера. Естествено, Рон също бе видял всичко и се хилеше глупаво от платформата. Адам бе смутен, но също се разсмя, сякаш всичко бе наистина много смешно. Летнър запали мотора, предната част на лодката се вдигна нагоре и те потеглиха.

Адам сграбчи дръжките от двете страни, когато излетяха напред към моста. Калико Рок скоро остана далеч зад тях. Реката се виеше между живописни хълмове и скални насипи. Летнър управляваше с едната ръка, а с другата държеше поредната бира. След няколко минути Адам се успокои и успя да извади една бира от хладилната чанта, без да загуби равновесие. Бутилката бе леденостудена. Той я стискаше в дясната ръка, а с лявата се държеше за лодката. Детнър си тананикаше нещо зад него. Шумът от мотора не им позволяваше да разговарят.

Минаха покрай мажа платформа, където група градски тарикати брояха улова и пиеха бира. Отминаха флотилия от гумени салове с противни младежи, които пушеха и се печаха на слънце. Махнаха с ръка на други рибари, които работеха усилено.

Лодката най-накрая забави ход и Летнър внимателно взе завоя, сякаш виждаше рибата отдолу и се опитваше да заеме най-добрата позиция. Изключи мотора.