Джон Гришам - Камерата

Може би брат му, който му изпращаше месечната дажба цигари, ще му изпрати риза и чифт панталони. И чорапи. Каквото и да е, но не гумените сандали. По-скоро ще отиде бос, но не и обут в ония боклуци. Сам се обърна и бавно тръгна към края на масата, където седеше Адам.

— Харесва ми тая идея — каза той много тихо и сдържано. — Струва си да опитаме.

— Добре. Да се залавяме за работа. Искам да намериш повече дела като това на Джими Олд от Северна Каролина. Да открием всички известни опорочени екзекуции в газовата камера и да ги включим в делото. Искам да съставиш списък на хората, които могат да дадат показания за екзекуциите на Мийкс и Тоул. Може би дори и за Моук и Парис.

Сам отново се бе изправил и вадеше книги от рафтовете, мърморейки си нещо. Натрупа на масата десетки томове и се зарови в тях.

Развълнуваното житно поле се простираше чак до величествените планини, сливащи се с хоризонта. Над него, в просторна долина, защитена отзад от същите тези планини, се намираше лагерът на нацистите. Жив плет и храсти прикриваха оградите от бодлива тел, стрелбищата и тренировъчните площадки също бяха маскирани, за да не могат да бъдат открити от хеликоптер. Над земята се виждаха само две дървени колиби, които отвън приличаха на рибарски хижи. Но под тях, дълбоко в недрата на хълмовете, имаше две шахти с асансьори, които се спускаха в лабиринт от естествени кухини и изкопани от човешка ръка пещери. Тунели, достатъчно широки, за да поемат колички за голф, се разклоняваха във всички посоки и свързваха десетина различни помещения. В едното имаше печатарска преса. В други две бе складирано оръжие и амуниции. Три стаи бяха предназначени за живеене, а в още една имаше малка библиотека. Най-голямото помещение, около дванайсет метра от тавана до пода, представляваше централната зала, където нацистите се събираха на своите сборища и се прожектираха филми.

Лагерът бе оборудван с най-модерни съоръжения, със сателитни антени, които ловяха телевизионните новини от целия свят, с компютри, свързани с други лагери и осигуряващи бърз поток от информация, с факсове, безжични телефони и всякаква друга модерна електронна техника.

Всеки ден се получаваха най-малко десет вестника. Поставяха ги върху маса в стаята до библиотеката, където първи ги четеше мъж, наричан Роланд. Повечето време той живееше в лагера заедно с неколцина други помощници, които се грижеха за поддържането му. Когато вестниците пристигаха от града, обикновено около девет сутринта, Роланд си наливаше голяма чаша кафе и започваше да чете. Не беше само за удоволствие. Той беше обиколил света многократно, говореше четири езика и имаше ненаситна страст към знания. Ако някакъв материал привлечеше вниманието му, той го отбелязваше, по-късно си правеше копие и го даваше за архивиране.

Имаше разнообразни интереси. Прочиташе бегло спортните страници и не поглеждаше обявите и рекламите. Страниците за мода, стил, забавления и други подобни почти не предизвикваха любопитството му. Събираше статии за групировки на арийци, нацисти и куклуксклановци. Напоследък колекционираше много материали от Германия и Източна Европа и се въодушевяваше от възраждането на фашизма там. Говореше добре немски и прекарваше най-малко по един месец в годината във великата страна. Наблюдаваше политиците и голямата им загриженост за престъпленията, предизвикани от различни форми на нетърпимост, както и желанието им да ограничат правата на групи като неговата. Следеше действията на Върховния съд и процесите срещу скинхедс в САЩ, както и тежките моменти, които изживяваха членовете на Клана.

Обикновено прекарваше по два часа всяка сутрин с вестниците, за да научи последните новини и да реши кои статии да запази за бъдещи справки. Беше рутинно занимание, което му доставяше голямо удоволствие.

Тази сутрин щеше да бъде различна. Усети нещо лошо, когато зърна снимката на Сам Кейхол на първата страница на всекидневник от Сан Франциско. Статията се състоеше само от три абзаца, които обаче отразяваха изчерпателно горещата новина, че най-старият осъден на смърт затворник в Америка ще бъде представляван от своя внук. Роланд прочете материала три пъти, за да го осъзнае, и после го отбеляза. След един час бе прочел същата история вече пет-шест пъти. Два вестника бяха публикували снимката на младия Адам Хол, за пръв път появила се на първа страница на мемфиски вестник.

Роланд от много години следеше делото на Сам Кейхол. Първо, това бе дело, което фигурираше отдавна в техните компютри — застаряващ терорист клановец от шейсетте години очаква изпълнението на присъдата си в Отделението за осъдени на смърт. Купчината изрезки за Кейхол бе дебела две педи. Въпреки че не разбираше нищо от право, Роланд споделяше преобладаващото мнение, че поводите на Сам за обжалване са се изчерпали и че той ще умре. Това прекрасно устройваше Роланд, но той не споделяше с никого своето мнение. Сам Кейхол бе смятан за герой от активистите за бяло господство и дори малката нацистка група на Роланд бе получила покана да участва в демонстрациите преди екзекуцията. Нямаха пряка връзка с Кейхол, тъй като не бе отговорил на писмата им, но той бе символ за тях и те искаха да извлекат максимална полза от смъртта му.