Джон Гришам - Камерата

— За колко време е свършил?

— Казва ли ти някой. Според лекаря на затвора смъртта е била мигновена и безболезнена. Някои очевидци твърдят, че Мийкс се е гърчил, задушавал и удрял глава в продължение на пет минути.

Екзекуцията на Мийкс бе осигурила много материал за противниците на смъртната присъда. Нямаше почти никакво съмнение, че страшно се е мъчил. За неговата смърт бе писано много. Версията на Сам учудващо съвпадаше с тази на очевидците.

— Кой ти разказа всичко това? — попита Адам.

— Двама надзиратели. Не на мен, разбира се, но слуховете бързо се разпространяват. Имаше и реакция на обществото, която щеше да е още по-остра, ако Мийкс не беше толкова отвратителна личност. Всички го мразеха. И неговата жертва бе страдала много, така че смъртта му трудно можеше да предизвика съчувствие.

— Ти къде беше по време на екзекуцията?

— В първата ми килия в сектор Г, далече от камерата. През онази нощ заключиха всички килии в Парчман. Стана точно след полунощ, което е някак смешно, тъй като има на разположение цял ден, за да се извърши екзекуцията. Решението за изпълнението на смъртната присъда не определя часа, а деня. Но проклетите негодници просто нямат търпение да приключат колкото се може по-бързо. Насрочват всяка екзекуция за дванайсет и една минута. Така, ако има отлагане, разполагат с целия ден адвокатите да го отменят. Бъстър Моук си отиде точно така. Вързаха го за стола в полунощ, после телефонът иззвъня и го върнаха обратно в изолационната, където той чака и се поти цели шест часа, докато адвокатите търчаха от един съд в друг. Най-накрая, когато изгря слънцето, го вързаха за последен път. Мисля, че знаеш какви са били последните му думи.

Адам поклати глава.

— Нямам представа.

— С Бъстър бяхме приятели. Момче от класа. Найфе го попитал дали има нещо да каже и той рекъл, че наистина има. Казал, че пържолата, която са му приготвили за последно, била доста сурова. Найфе измънкал, че ще говори с готвача. После Бъстър попитал дали губернаторът не е издал нареждане за помилване в последния момент. Найфе отвърнал, че не е. После Бъстър казал: „Ами предай на тоя кучи син, че е изгубил един гласоподавател.“ Те му тръшнали вратата и пуснали смъртоносния газ.

Сам очевидно се развесели, а Адам трябваше да се засмее насила. Той погледна в бележника си. Две години след екзекуцията на Теди Доил Мийкс обжалванията на Мейнард Тоул стигнали до задънена улица и дошло време камерата отново да се използва. „Кравиц и Бейн“ поели безплатната защита на Тоул. Един млад адвокат, Питър Вайзенберг, защитавал Тоул под ръководството на Е. Гарнър Гудман. И Вайзенберг, и Гудман присъствали на екзекуцията, която ужасно напомняла на екзекуцията на Мийкс. Адам не бе обсъждал екзекуцията на Тоул с Гудман, но бе чел делото и версиите на очевидците, записани от Вайзенберг и Гудман.

— А екзекуцията на Мейнард Тоул? — попита Адам.

— Той беше африканец, побойник, убил няколко души в един грабеж и, разбира се, за всичко обвиняваше системата. Винаги говореше за себе си като за африкански воин. Заплашваше и мен няколко пъти, но в повечето случаи всичко беше въздух под налягане.

— Какво значи това?

— Ами значи, че просто говореше глупости. Често срещано нещо при африканците. Всички те са невинни, нали знаеш. Всеки един от тях. Тук са, защото са черни, а системата е за белите и независимо от това, че са изнасилвали и убивали, вината носят други. Винаги, ама винаги някой друг е виновен.

— Значи ти се радваше, когато той умря?

— Не съм казал такова нещо. Убийството е лошо нещо. Лошо е африканците да убиват. И белите не бива да го вършат. Но не е правилно и хората от щата Мисисипи да унищожават осъдените на смърт. Извършил съм нещо лошо, но ще го поправиш ли, като ме убиеш?

— Тоул страда ли?

— Също като Мийкс. Намериха нов палач и той успял още първия път. Струята газ поразила Тоул и той изпаднал в конвулсии, започнал да си удря главата в пръта, точно като Мийкс, с изключение на това, че главата на Тоул очевидно е била по-твърда, защото доста дълго време я е блъскал. Продължило толкова дълго, че накрая Найфе и неговите негодници наистина се притеснили, защото той не умирал, а гледката станала ужасна, та се наложило да накарат присъстващите да напуснат стаята за очевидци. Било доста гадно.

— Някъде четох, че е умрял едва след десет минути.

— Много се е мъчил, само това знам. Разбира се, директорът и лекарят казаха, че смъртта е настъпила мигновено и безболезнено. Както винаги. След екзекуцията на Тоул обаче те направиха една малка промяна в процедурата. Когато дойде времето за моя приятел Моук, бяха измислили хитрия малък обръч за главата, направен от кожени ленти и закопчалки, прикрепени към онзи проклет прът. При екзекуцията на Моук и по-късно на Джъмбо Парис вързали главите им толкова стегнато, че просто нямало възможност да ги удрят в пръта. Хубав номер, какво ще кажеш? Помага на Найфе и на очевидците, защото не се налага да наблюдава много страдания.