Джон Гришам - Камерата

— Спокойно, момчета — каза хладно Пакър. — Ние ще се погрижим за стария Сам.

— Ако можехте, щяхте да му пуснете малко газ още днес — изрева Хеншоу.

Сред като му поставиха веригите, Сам се потътри из килията и взе една папка. Притисна я към гърдите си и се заклатушка надолу по коридора редом с Пакър. Пазачите вървяха след тях.

— Побъркай ги, Сам — ревеше Хеншоу след тях.

По коридора на сектора ги съпътстваха и други викове в подкрепа на Сам и освирквания и обиди към Пакър. Минаха през няколко врати и сектор А остана зад тях.

— Директорът казва, че днес следобед ще излезеш за два часа. И така всеки ден, докато се свърши — рече Пакър, докато се придвижваха бавно по късия коридор.

— Какво да се свърши?

— Това нещо.

— Кое нещо?

Пакър и повечето от охраната говореха за екзекуцията като за „нещото“.

— Знаеш какво имам предвид.

— Кажи на директора, че е голям сладур. И го питай дали ще излизам за по два часа, ако това нещо не стане, разбра ли? И тъй като ти отвори дума за него, кажи му, че за мен той е лъжец и кучи син. Ясно му е.

Спряха до дебели решетки и почакаха вратата да се отвори. Минаха през нея и отново спряха до двама надзиратели на входа. Пакър набързо записа нещо в един тефтер и те излязоха навън, където ги чакаше бяло микробусче. Двамата надзиратели хванаха Сам за ръцете и го повдигнаха заедно с веригите през страничната врата. Пакър седна отпред до шофьора.

— Има ли тук климатична инсталация? — попита Сам рязко шофьора, който бе свалил прозореца.

— Да — каза шофьорът, докато излизаха на заден ход.

— Ами тогава включи я проклетията, чу ли?

— Стига, Сам — каза Пакър неубедително.

— Достатъчно се потя по цял ден в кафеза без климатична инсталация, но е наистина глупаво да седя тук и да се задушавам. Включи я тая пуста машина. И аз имам права.

— Поеми дълбоко въздух, Сам — провлече Пакър и намигна на шофьора.

— Ще си платиш, Пакър. Ще съжаляваш, че си го казал.

Шофьорът натисна един бутон и климатичната инсталация започна да духа хладен въздух. Микробусчето премина през двойната врата и бавно се отправи по черния път, който се отдалечаваше от Отделението.

Въпреки че беше в белезници и вериги, това кратко пътешествие навън бе освежително. Сам спря да се оплаква и престана да обръща внимание на другите в колата. В затревените канавки покрай пътя имаше локви от дъжда, който бе измил избуялите памукови храсти. Стеблата и листата бяха тъмнозелени. Сам си спомни, че като момче береше памук и после бързо отхвърли тази мисъл. Беше тренирал съзнанието си да забравя миналото, а в редките случаи, когато спомените от детството се връщаха, той бързо ги отпращаше.

Микробусчето бавно пъплеше и той бе благодарен за това. Загледа се в двама затворници, които седяха под едно дърво и наблюдаваха как техен приятел вдига тежести на слънце. Бяха оградени, но колко хубаво беше, мислеше си той, да си навън, да говориш и да се разхождаш, да спортуваш или да мързелуваш, без дори да помислиш за газовата камера и да се тревожиш за последното обжалване.

Юридическата библиотека беше известна като „Вейката“, защото беше твърде малка, за да се смята за пълноценен клон. Главната юридическа библиотека на затвора се намираше още по-навътре във фермата, в друг лагер. „Вейката“ се използваше най-вече от осъдените на смърт. Беше залепена за гърба на административна сграда — само с една врата и без прозорци. Сам бе ходил там много пъти през последните девет години. Беше просто една стаичка с прилична колекция от съвременни правни книги. В средата имаше изпотрошена заседателна маса, а четирите стени бяха покрити с рафтове. От време на време някой затворник на лек режим проявяваше желание да работи като библиотекар, но трудно се намираше добър и книгите рядко бяха по местата си. Това много дразнеше Сам, защото той обичаше реда.

Пред вратата надзирателите свалиха белезниците и веригите на Сам.

— Разполагаш с два часа — каза Пакър.

— Разполагам с колкото време си искам — каза Сам разтривайки китките си, като че ли бяха прекършени от белезниците.

— Разбира се, Сам. Но когато дойда след два часа, обзалагам се, че ще натоварим дръгливия ти задник в тая кола.

Пакър отвори вратата, а надзирателите заеха местата си пред нея. Сам влезе в библиотеката и затръшна вратата след себе си. Остави папката на масата и втренчи поглед в адвоката си.

Адам седеше в далечния край на заседателната маса с книга в ръка и чакаше клиента си. Беше чул гласовете навън и видя как Сам влезе в стаята без охрана и белезници. Стоеше в червения си гащеризон, много по-дребен сега, когато я нямаше дебелата метална преграда помежду им.