Джон Гришам - Камерата

Гледаха се изпитателно през масата, внук и дядо, адвокат и клиент, двама непознати. Неловка пауза, в която се измерваха с поглед и нито един от двамата не знаеше как да подходи към другия.

— Здравей, Сам — каза Адам и тръгна към него.

— Добро утро. Видях се по телевизията преди няколко часа.

— Да. Чете ли вестника?

— Не още. Той пристига по-късно.

Адам плъзна вестника към него по масата и Сам го хвана. Разгърна го с две ръце, седна на един стол и го вдигна на няколко сантиметра от носа си. Прочете го внимателно и разгледа снимките — своята и на Адам.

Тод Маркс очевидно бе прекарал по-голямата част от вечерта в проучвания и хаотични телефонни разговори. Беше установил, че някой си Алън Кейхол е роден в Клантън, окръг Форд, през шейсет и четвърта, и че името на баща му върху свидетелството за раждане е Едуард А. Кейхол. Бе проверил свидетелството за раждане на Едуард С. Кейхол и бе открил, че името на неговия баща е Самюъл Лукас Кейхол, същият, който сега се намира в Отделението за осъдени на смърт. Съобщаваше, че Адам Хол е потвърдил, че името му е било сменено в Калифорния и че дядо му е Сам Кейхол. Стараеше се да не цитира пряко Адам, но въпреки това внукът му бе нарушил споразумението им. Нямаше съмнение, че е разговарял с журналиста.

Цитирайки неназовани източници, статията съобщаваше как Еди и семейството му напуснали Клантън през шейсет и седма след арестуването на Сам и заминали за Калифорния, където по-късно Еди се самоубил. Разказът прекъсваше дотам, тъй като Марк очевидно не бе имал време в края на деня и не бе могъл да получи никакво потвърждение от Калифорния. Неназованият източник не споменаваше, че дъщерята на Сам живее в Мемфис, така че Лий бе пропусната. Бейкър Кули, Гарнър Гудман, Филип Найфе, Лукас Ман и един адвокат от кабинета на главния прокурор в Джаксън бяха отказали коментар. Въпреки това краят бе силен с въздействащото описание на взрива в кантората на Крамер.

Материалът бе на първа страница на „Мемфис Прес“, над уводните статии. Старата снимка на Сам бе отдясно, а до нея бе поместена странна снимка на Адам от кръста нагоре. Лий му бе донесла вестника преди няколко часа, докато той си седеше на терасата и наблюдаваше движението по реката рано сутринта. Пиха кафе и плодов сок и прочетоха статията няколко пъти. Адам си поблъска главата и реши, че Тод Маркс е поставил фотограф на пост на улицата срещу хотел „Пийбоди“ и когато са се разделили с Адам и той е излязъл на улицата, фотографът го е снимал. Вчера бе със същия костюм и вратовръзка.

— Разговарял ли с този негодник? — изръмжа Сам и остави вестника на масата. Адам седеше срещу него.

— Срещнахме се.

— Защо?

— Защото той е звънял в кантората ни в Мемфис и е казал, че е дочул някакви слухове, а аз исках да изясня нещата. Не е станало кой знае какво.

— Снимката ми на първата страница е нищо, така ли?

— И преди си се появявал на първа страница.

— А ти?

— Не съм и позирал за снимка. Всъщност съм бил щракнат от засада. Но мисля, че въпреки това съм излязъл страхотно.

— Потвърди ли пред него тези факти?

— Да. Споразумяхме се да не публикува нищо, да не ме цитира по никакъв повод и да не ме използва за източник. Той наруши споразумението ни и подло ме използва. На всичко отгоре е довел и фотограф, така че за пръв и последен път разговарям с някой от „Мемфис Прес“.

Сам погледна за миг вестника. Отпусна се и отново заговори бавно. Дори се опита да се усмихне.

— И ти потвърди, че си мой внук?

— Да. Не мога да отрека, нали?

— Искаш ли да го отречеш?

— Прочети вестника, Сам. Ако исках, щеше ли да се появи на първа страница?

Това удовлетвори Сам и той се усмихна по-широко. Прехапа устната си и погледна Адам в очите. После извади нов пакет цигари и Адам се огледа за прозорец.

След като запали, Сам каза:

— Стой настрана от пресата. Те са безскрупулни и тъпи. Лъжат и правят глупави грешки.

— Но аз съм адвокат, Сам. Така съм възпитан.

— Знам. Трудно е, но опитай да се контролираш. Не искам това отново да се случи.

Адам се пресегна за куфарчето си, усмихна се и извади някакви документи.

— Имам чудесна идея как да спасим живота ти. — Той потри ръце и извади писалката от джоба си. Време беше за работа.

— Слушам те.

— Ами както се досещаш, извършил съм много проучвания.

— Затова ти плащат.

— Да. И измислих чудесна теория, нов иск, който възнамерявам да подам в понеделник. Теорията е проста. Мисисипи е един от петте щата, в които все още съществува газовата камера, нали така?