Джон Гришам - Камерата

— Да, така е.

— А през осемдесет и четвърта законодателството на Мисисипи прие закон, който дава на осъдения право да избере смърт чрез инжекция или газовата камера. Но новият закон важи само за осъдените след първи юли осемдесет и четвърта. За теб не важи.

— Вярно. Мисля, че около половината от момчетата в Отделението ще имат право на избор. След години, разбира се.

— Една от причините, поради които законодателството одобри въвеждането на смъртоносната инжекция, бе да придаде повече хуманност на умъртвяването. Проучих историята на този закон и се натъкнах на много дискусии по проблемите, които е имал щатът с екзекуциите в газовата камера. Теорията е проста: направете екзекуциите бързи и безболезнени и ще има по-малко конституционни претенции срещу тяхната жестокост. Смъртоносните инжекции повдигат по-малко правни проблеми и улесняват самия процес на умъртвяване. Та нашата теория е, че тъй като щатът е възприел смъртоносната инжекция, той всъщност е признал, че газовата камера е отживяла времето си. А защо е така? Защото това е жесток начин да се убиват хора.

Сам помисли по това, без да спира да пуши.

— Продължавай — каза той.

— Ще атакуваме газовата камера като метод за умъртвяване.

— С щата Мисисипи ли ще се ограничиш?

— Вероятно да. Знам, че е имало проблеми с първите двама, Теди Доил Мийкс и Мейнард Тоул.

Сам изсумтя и издуха дима през масата.

— Проблеми ли? Ти би могъл и така да го наречеш.

— Знаеш ли нещо?

— Не се занасяй, та те умряха на петдесетина метра от мен. Седим по цял ден в килиите си и мислим за смъртта. Всички в Отделението знаят какво се случи с тия момчета.

— Разкажи ми.

Сам се облегна на лакти и впери невиждащ поглед във вестника пред себе си.

— За десет години Мийкс бе първият екзекутиран в Мисисипи и те не знаеха какво да правят. Беше през осемдесет и втора. Бях тук от две години и дотогава живеехме в някакъв нереален свят. Никога не мислехме за газовата камера, цианидните таблетки и последното ядене. Бяхме осъдени на смърт, но, ей богу, не убиваха никого, тогава защо трябваше да се безпокоим? Но екзекуцията на Мийкс ни стресна. Затриха го, значи можеха да довършат и нас.

— Какво стана с него? — Адам беше чел десетки версии за опорочената екзекуция на Теди Доил Мийкс, но искаше да чуе и Сам.

— Всичко стана наопаки. Видя ли камерата?

— Не още.

— Има една малка стая отстрани, където палачът смесва разтвора. Сярната киселина е в банка, която той взема от малката си лаборатория и поставя в тръба отиваща в дъното на камерата. При екзекуцията на Мийкс палачът беше пиян.

— Глупости, Сам.

— Не съм го видял, разбира се. Но всички знаеха, че е бил пиян. Според законите на щата се определя официален палач, но директорът и неговите хора се сетиха за това едва няколко часа преди екзекуцията. Никой, имай предвид, не мислеше, че Мийкс ще умре. Всички чакахме да дойде нареждане за спиране на екзекуцията в последната минута, защото това се бе случвало вече два пъти. Но този път не стана така и в последната минута те се разтичаха да открият щатския палач. Намерили го пиян. Мисля, че беше водопроводчик. Както и да е, първия път отровата не подействала. Той поставил банката с киселината в тръбата, дръпнал лоста и всички зачакали Мийкс да поеме дълбоко дъх и да умре. Мийкс сдържал дъха си колкото се може по-дълго, после поел въздух. Нищо не се случило. Те чакали. Мийкс чакал. Присъстващите чакали. Всички бавно се обърнали към палача, който също чакал и ругаел. Върнал се в малката си стаичка и забъркал нова смес от сярна киселина. После трябвало да извади предишния контейнер от тръбата, което му отнело десет минути. Директорът, Лукас Ман и останалите негодници стояли там, чакали, нервничели и ругаели пияния водопроводчик, който най-сетне поставил банката и дръпнал лоста. Този път сярната киселина отишла точно на място — в една купа под стола, за който бил вързан Мийкс. Палачът дръпнал втория лост и изсипал цианидните таблетки, също под стола, върху сярната киселина. Таблетките паднали и разбира се, струята газ се понесла нагоре към стария Мийкс, който се мъчел да не диша. Знаеш ли, парите се виждат. Когато той най-сетне ги вдъхнал, затреперил и се разтресъл и това продължило доста време. Не знам защо, но в камерата има метален прът, който се спуска от тавана до пода, точно зад стола на осъдения. Когато Мийкс застинал и всички помисли ли, че е мъртъв, главата му започнала да се удря в пръта с всичка сила. Очите му били обърнати, от зейналата му уста се стичала пяна, а той продължавал да бие с тила си по металния прът. Ужасно било.