Джон Гришам - Камерата

Фамилното име на Роланд — Форчин, говореше, че е кейджун, сиреч преселник от френски произход, някъде от Тибодо в дълбокия Юг. Нямаше социална осигуровка, никога не бе подавал данъчни декларации и просто не съществуваше според държавните закони. Имаше три майсторски фалшифицирани паспорта — единият — немски, друг — уж издаден от властите в Ирландия. Роланд минаваше през граници и имиграционни власти без всякакви проблеми.

Едно от имената на Роланд, известно само на него и непроизнесено пред никоя жива душа, бе Роли Уедж. Бе напуснал САЩ през шейсет и седма след атентата срещу Крамер и за кратко време бе пребивавал в Северна Ирландия. Беше живял и в Либия, Мюнхен, Белфаст, и в долината Бекаа в Ливан. През шейсет и седма и шейсет и осма се бе върнал за малко в САЩ, за да следи двата процеса на Сам Кейхол. Дотогава отлично подправените документи му бяха осигурили безпрепятствено пътуване.

Имаше още няколко кратки пътувания до Щатите, все свързани с делото Кейхол. С времето обаче той започна да се тревожи все по-малко. Преди три години се бе преместил в бункера, за да разпространява посланията на нацизма. Не се смяташе вече за клановец. Сега той бе горд фашист.

Когато свърши с четенето на сутрешната преса, установи, че делото Кейхол е отразено в седем от десетте вестника. Остави ги в телена кошница и реши да излезе на слънце. Наля си още кафе в пластмасовата чаша и асансьорът го качи двайсет и четири метра нагоре до верандата на една дървена колиба. Денят бе прекрасен, прохладен и слънчев, на небето не се виждаше нито едно облаче. Той тръгна нагоре по тясна пътека към планините и след десет минути вече гледаше долината под себе си. В далечината се виждаха житните поля.

Вече двайсет и три години Роланд мечтаеше за смъртта на Кейхол. Тежкият товар на общата им тайна можеше да изчезне само след екзекуцията на Сам. Той му се възхищаваше. За разлика от Джеремая Доугън Сам бе спазил клетвата си и не бе проговорил. При няколко адвокати, безброй обжалвания и милиони разпити Сам Кейхол не се бе поддал и на трите процеса. Той беше почтен човек и Роланд желаеше смъртта му. Е, разбира се, бе принуден да отправи няколко заплахи към Кейхол и Доугън по време на първите два процеса, но това бе толкова отдавна. Доугън се огъна под натиска, проговори и даде показания срещу Сам. И Доугън умря.

Сега го безпокоеше това момче. Като всички останали, Роланд бе изгубил следите на сина на Сам и неговото семейство. Знаеше, че дъщеря му е в Мемфис, но синът бе изчезнал. А сега изневиделица се бе появил този хубав, образован млад адвокат от голяма и богата еврейска фирма и бе решен да спаси дядо си. Тъй като Роланд знаеше много за екзекуциите, за него бе ясно, че в малкото останало време адвокатите ще опитат всичко. Ако Сам се огъне, то това щеше да стане сега в присъствието на внука му.

Хвърли един камък надолу по хълма и го гледа, докато подскачаше и изчезна. Трябваше да отиде до Мемфис.

Съботите в Чикаго бяха обикновено изпълнени с напрегната работа, докато в мемфиския клон бе малко по-спокойно. Адам пристигна в кантората в девет и завари само двама адвокати и един стажант. Заключи се в стаята си и спусна щорите.

Вчера той и Сам работиха два часа и когато Пакър се влезе в юридическата библиотека с белезниците и веригите, те вече бяха успели да покрият масата с десетки книги и бележници. Пакър чака нетърпеливо, докато Сам бавно нареди книгите по рафтовете.

Адам прегледа бележките, които бяха направили. Вкара в компютъра данните от собствените си проучвания и за трети път провери петицията. Вече беше я изпратил по факса до Гарнър Гудман, който на свой ред я бе проверил и върнал обратно.

Гудман не беше оптимист по отношение на справедливото разглеждане на делото, но на този етап нямаше какво да губят. Ако случайно се проведеше бързо заседание във Федералния съд, Гудман бе готов да свидетелства за екзекуцията на Тоул. Той и Питър Вайзенберг бяха присъствали на нея. Всъщност Вайзенберг бе толкова отвратен от умъртвяването на човек в газовата камера, че подаде оставка от фирмата и започна работа като учител. Дядо му беше оцелял при изтреблението на евреите, но баба му бе една от жертвите. Гудман обеща да се свърже с Вайзенберг. Бил уверен, че и той ще даде показания.

Към обяд Адам вече се бе отегчил да стои в канцеларията си. Отключи вратата — на сектора бе тихо. Другите адвокати си бяха отишли. Той напусна сградата.

Качи се в колата и пое на запад, прекоси моста над реката и мина покрай паркингите за камиони и алеята за разходка на кучета в Западен Мемфис. Накрая се измъкна от задръстването и навлезе в полето. Мина покрай селцата Ърл, Паркин и Уейн. Местността стана по-хълмиста. Отби се в селски магазин, за да ние кока-кола. Отред седяха трима старци в избелели работни комбинезони, биеха мухите и се измъчваха от горещината. Той свали гюрука на колата и продължи нататък.