Джон Гришам - Камерата

Адам отпи от бирата си. Може би ако я изпиеха всичката, езикът му щеше да се развърже.

— Тя стана една с онзи човек, никога няма да го забравя. Хванахме го в леглото с чернокожата му любовница, което не ни изненада. Имам предвид, че тези хора горяха кръстове и стреляха по негърските къщи, а после тичаха като луди да се срещнат с чернокожите си приятелки. Не можах да разбера защо чернокожите жени се примиряваха с това. Както и да е, той имаше малка ловна хижа в гората и я използваше за любовно гнездо. Срещна се с нея един следобед за малко и на тръгване, когато отвори входната врата, ние го снимахме. Нея също, а после разговаряхме с него. Той бе църковен настоятел, а може би е имал и по-висок сан в някаква провинциална църква, наистина е представлявал нещо, разбираш ли, а ние разговаряхме с него като с куче. Нея отпратихме, а него накарахме да влезе в малката хижа, за да поприказваме. Не след дълго той заплака. По-късно стана един от най-добрите ни свидетели. Но най-накрая влезе в затвора.

— Защо?

— Изглежда, че докато е кръшкал с приятелката си, жена му е правила същото с един чернокож младеж, който работел във фермата им. Госпожата забременяла, не е ясно от кого и нашият информатор отишъл в болницата я убил майката и детето. Лежа петнайсет години в Парчман.

— Така му се пада.

— По онова време нямаше много осъдени клановци, но ние толкова ги тормозехме, че те се страхуваха да вилнеят много. Насилието значително намаля, докато Доугън не реши да започне да преследва евреите. Трябва да ти призная, че ни завариха неподготвени. Нямахме никаква следа.

— Защо?

— Защото той се изхитри. Разбра, че е по-добре да действа с малобройни, независими групи.

— Групи ли? Повече от един човек?

— Нещо такова.

— Значи Сам и още някой?

Летнър изсумтя и се изкиска, после реши, че рибата се е преместила другаде. Остави въдицата и макарата в лодката и дръпна въжето на стартера. Потеглиха отново по течението. Краката на Адам висяха от лодката и скоро кожените му мокасини и голите глезени се намокриха. Той отпи от бирата. Най-накрая слънцето се скри зад хълмовете и Адам се полюбува на прелестта на реката.

Следващата спирка бе малък залив под една скала, от която висеше въже. Летнър хвърли въдицата, отново без резултат, след което започна да разпитва. Зададе стотина въпроса за Адам и семейството му — за бягството на запад, смяната на името, самоубийството. Обясни, че докато Сам е бил в затвора, направили проучвания за семейството и разбрали, че има син, който наскоро е напуснал града, но тъй като Еди изглеждал безобиден, не продължили разследването. Вместо това следели братята и братовчедите на Сам. Заинтригува го младостта на Адам и това, че е израснал, без да познава никакви свои роднини.

Адам зададе няколко въпроса, но отговорите бяха неясни и веднага предизвикаха още въпроси за неговото минало. Той се състезаваше с човек, който бе прекарал двайсет и пет години в задаване на въпроси.

Третото и последно място не беше далеч от Калико Рок и те ловиха риба, докато се стъмни. След пет бири Адам бе събрал смелост да хвърли въдицата и той. Летнър бе търпелив учител и след минути Адам хвана голяма пъстърва. За миг те забравиха Сам, Клана и другите кошмари от миналото и просто се отдадоха на риболова. Пиеха бира и ловяха риба.

Малкото име на мисис Летнър бе Айрини и тя посрещна съпруга си и неочаквания му гост любезно и непринудено. Докато Рон ги караше към къщи, Уин обясни на Адам, че Айрини е свикнала с внезапните посещения. Изглеждаше спокойна, когато те влязоха, олюлявайки се, през входната врата и й подадоха наниз пъстърви.

Домът на Летнър беше всъщност крайречна вила на една миля северно от града. Задната веранда бе оградена с мрежа против насекоми, а от нея се откриваше прекрасен изглед към реката. Седнаха на плетените столове на верандата и отвориха още бири, докато Айрини пържеше рибата.

Сервирането на храната бе ново преживяване за Адам и той с наслада похапна от своя улов. Винаги е по-вкусно, когато сам си хванал рибата, уверяваше го Уин, докато дъвчеше. Бяха преполовили вечерята, когато Уин премина на скоч. Адам отказа. Пиеше му се само вода, но мъжката му гордост го накара да продължи с бирата. Точно в този момент не трябваше да показва слабост. Летнър нямаше да му го прости.

Айрини пиеше вино и разказваше истории за Мисисипи. Заплашвали ги на няколко пъти и децата им отказвали да идват. И двамата били от Охайо и близките им непрекъснато се безпокоели за тяхната безопасност. Чудесно време беше, повтори тя няколко пъти с носталгичен тон. Гордееше се много със съпруга си и с това, което бе направил но време на войната за граждански права.