Джон Гришам - Камерата

— Тогава защо искаш да включиш тази клауза?

— Защото адвокатът винаги е един от двамата избраници на осъдения. Тоест на мен.

— И ти не искаш аз да присъствам на екзекуцията?

— Точно така.

— Но допускаш, че ще искам да присъствам.

— Не допускам нищо. Факт е, че адвокатите умират от желание да видят нещастните си клиенти в газовата камера, щом това стане неизбежно. После нямат търпение да застанат пред телевизионните камери, да плачат и да хленчат за липсата на справедливост.

— И ти смяташ, че аз ще постъпя така?

— Не, едва ли.

— Тогава защо включваш тази клауза?

Сам се облегна напред на лакти. Носът му бе на сантиметри от преградата.

— Защото ти няма да присъстваш на екзекуцията, разбра ли?

— Дадено — каза Адам небрежно и премина към следващата страница. — Няма да се стигне дотам, Сам.

— Браво! Точно това исках да чуя.

— Разбира се, може би ще имаме нужда от губернатора.

Сам изсумтя с отвращение и се отпусна на стола. Кръстоса десния си крак върху лявото коляно и погледна сърдито Адам.

— Споразумението е много ясно.

Така беше наистина. Почти цяла страница бе посветена на злобна атака срещу Дейвид Макалистър. Сам бе забравил юридическия език и бе използвал думи като „циничен“, „егоистичен“ и „нарцистичен“ и често споменаваше неутолимата му страст към рекламата.

— Значи не се имате с губернатора — каза Адам.

Сам изсумтя.

— Това не е много хубаво, Сам.

— Твоето мнение хич не ме интересува.

— Губернаторът би могъл да ти спаси живота.

— Така ли? Та именно заради него съм тук, в Отделението, и чакам да умра в газовата камера. Защо, по дяволите, ще иска да ми спасява живота?

— Не казах, че иска. Казах, че би могъл. Нека не изпускаме възможностите, които имаме.

Сам се ухили и запали цигара. После завъртя очи, сякаш момчето от другата страна на преградата бе най-тъпото същество, което бе виждал от десетилетия, и се облегна на левия си лакът, насочвайки към Адам кривия си десен показалец.

— Ако мислиш, че Дейвид Макалистър ще ми даде оправдателна присъда в последната минута, значи си глупак. Но нека да ти кажа как ще действа той. Ще ни използва и двамата, за да си направи най-голямата възможна реклама. Ще те покани в кабинета си и преди да си стигнал там, вече ще е уведомил журналистите. Ще те изслуша със забележителна искреност. Ще покаже сериозна сдържаност по въпроса дали трябва да умра. Ще насрочи втора среща, по-близо до датата на екзекуцията. А след като си отидеш, ще даде няколко интервюта и ще разгласи всичко, което си му казал. Отново ще разкаже за взривяването на кантората на Крамер. Ще говори за гражданските права и всякакви други радикални глупости за негрите. Вероятно дори ще се разплаче. Колкото повече се доближавам до газовата камера, толкова по-голям ще става циркът с телевизията и пресата. Той ще направи всичко възможно, за да бъде в центъра на вниманието. Ще се среща с теб всеки ден, ако му позволим. С негова помощ ще стигнем до камерата.

— Той може да го направи и без нас.

— И ще го направи. Помни ми думата, Адам. Един час преди да умра, той ще проведе пресконференция някъде, вероятно тук, може би в резиденцията си, ще стои там пред обективите на стотици камери и ще ми откаже снизхождение. И в очите на този негодник ще има сълзи.

— Един разговор с него няма да ни навреди.

— Ти го казваш. Върви и говори. А направиш ли го, ще се позова на втория параграф и ще те изритам обратно в Чикаго.

— Той може да ме хареса. Можем да станем приятели.

— О, и още как. Ти си внук на Сам. Каква страхотна история! Повече репортери, повече камери, повече журналисти, повече интервюта. Ще иска да се запознае с теб, за да може да те влачи със себе си. Ами че ти можеш да му осигуриш втори мандат.

Адам обърна страницата, записа си още нещо и заговори за друго, да се отклони от темата за губернатора.

— Къде си се научил да пишеш така? — попита той.

— На същото място, където и ти. Научихаме същите учени глави, които са ти преподавали. Истински съдии. Почитаеми съдии. Нафукани адвокати. Скучни професори. Чел съм същите глупости, които си учил.

— Не е лошо — каза Адам, докато преглеждаше друг абзац.

— Радвам се, че мислиш така.

— Виждам, че доста си практикувал тук.

— Практика. Какво значи практика? Защо адвокатите практикуват? Защо не могат просто да работят като всички останали? Водопроводчиците практикуват ли? А шофьорите на камиони? Не, те просто работят. Но не и адвокатите. Не, по дяволите. Те са специални и практикуват. При цялата им проклета практика човек мисли, че знаят какво правят. Предполага, че в края на краищата трябва да го правят добре.