Джон Гришам - Камерата

Тази сутрин шумът бе много по-слаб от обикновено. Вентилаторите бръмчаха, но не се чуваха никакви викове.

Сам приближи до решетките, обърна се с гръб към Пакър и протегна и двете си ръце през тесния процеп във вратата. Пакър му сложи белезниците, Сам отиде до леглото и взе документа. Пакър кимна към охраната в края на коридора и електронното устройство отвори вратата на килията. После я затвори.

При подобни ситуации веригите за краката не бяха задължителни за всички. Ако беше някой по-млад затворник, силен и буен, Пакър сигурно щеше да му ги сложи. Но не и на Сам. Не и на един старец. До къде можеше да избяга? Какви пакости можеше да направи с краката си?

Пакър леко хвана Сам за костеливото рамо и го поведе по коридора. Спряха пред вратата на етажа, пред още една решетка, почакаха да се отвори и затвори и напуснаха етаж А. Следваше ги още един пазач, докато стигнаха желязна врата, която Пакър отключи с ключ от връзка на колана си. Влязоха и видяха Адам, който седеше сам от другата страна на зелената решетка.

Пакър свали белезниците на Сам и излезе от стаята.

Първия път Адам чете бавно. Втория път си направи някои бележки и се подсмихна на езика, използван от Сам. Бе виждал и по-лошо изпълнение от дипломирани адвокати. Но бе срещал и много по-прецизни работи. Сам страдаше от същия недостатък, който имаха повечето първокурсници по право. Употребяваше шест думи там, където една бе достатъчна. Латинският му беше ужасен. Цели параграфи бяха неизползваеми. Но като цяло не беше лошо за един лаик.

Двете страници на споразумението бяха станали пет, напечатани прегледно с прецизно поле, само две печатни грешки и една дума с неправилен правопис.

— Доста добре се справяш — каза Адам и остави документа на гишето. Сам пушеше и го гледаше през процепа. — По същество това е същият договор, който ти дадох вчера.

— По същество е дяволски различно — поправи го Сам.

Адам погледна бележките си и каза:

— Изглежда, те тревожат пет неща. Губернаторът, книгите, филмите, прекратяването на договора и кой ще присъства на екзекуцията.

— Тревожат ме много неща. Но те не подлежат на обсъждане.

— Вчера ти обещах, че няма да имам нищо общо с книги и филми.

— Добре. Преминаваме нататък.

— Терминологията за прекратяване на договора е добра. Искаш да имаш правото да се откажеш от моята защита и от услугите на „Кравиц и Бейн“ по всяко време и на основания, които не могат да бъдат оспорвани.

— Отне ми повече от година да се отърва от тия еврейски негодници. Не искам отново да преживея всичко това.

— Звучи ми разумно.

— Не ме е еня дали го смяташ за разумно, разбра ли? Това влиза в споразумението и не подлежи на обсъждане.

— Правилно. И не искаш да имаш работа с никого, освен с мен.

— Точно така. Не искам никой от „Кравиц и Бейн“ да се докосва до делото ми. Там гъмжи от евреи и не желая те да се намесват, ясно ли е? Същото се отнася за негрите и за жените.

— Виж какво Сам, хайде да се откажем от обидите. Защо да не ги наричаме чернокожи?

— О, извинявай. А не е ли по-правилно да ги нарича ме афроамериканци, евреи американци и жени американки? Ти и аз ще бъдем ирландски американци и също така бели мъже американци. Ако се нуждаеш от помощта на фирмата, опитай се да общуваш с германо-америкакци или итало-американци. Тъй като си в Чикаго, можеш да използваш и неколцина полски американци. Ей, това наистина ще бъде хубаво. Ще бъдем достойни, расово и политически коректни, нали?

— Както щеш го наричай.

— Вече се чувствам по-добре.

Адам провери бележките си.

— Ще го приема.

— И няма да сгрешиш, дявол да го вземе, ако искаш да сключим споразумение. Просто не набърквай малцинствата в живота ми.

— Мислиш ли, че те умират от желание да се намесят?

— Не мисля нищо. Остават ми четири седмици и предпочитам да ги прекарам с хора, на които вярвам.

Адам отново прочете един абзац на третата страница. Според него единствено Сам имаше право да избере двамата присъстващи на екзекуцията.

— Не разбирам клаузата за свидетелите — каза Адам.

— Много просто. Ако се стигне дотам, ще има около петнайсет присъстващи. Тъй като аз съм важната личност, избирам двама. Според правилника, ако си имал възможност да го прегледаш, трябва да присъстват няколко. Директорът, който между другото е ливано-американец, има някакво право да избере останалите. Те обикновено разиграват лотария заедно с пресата, за да посочат кои от лешоядите ще имат право да гледат.