Джон Гришам - Камерата

— Кога сме напуснали Клантън?

Лий се облегна напред и взе чашата с вино от масата. Тя отпи една глътка и се замисли.

— Май че един месец, след като влезе в затвора. Веднъж отидох да видя мама и тя ми каза, че Еди ще заминава. Не повярвах. Тя каза, че е потиснат и унизен и не може да гледа хората в очите. Току-що изгубил работата си и не искал да излиза на улицата. Позвъних му и говорих с Евелин. Еди отказа да се обади. Тя ми обясни, че той е в депресия, чувства се опозорен и прочие. Казах й, че всички се чувстваме така. Попитах я дали ще заминават и тя ми отговори — категорично не. Една седмица по-късно мама отново се обади и съобщи, че сте си опаковали нещата и сте заминали посред нощ. Позвънил хазяинът, за да си иска наема, но никой не бил виждал Еди. Къщата била празна.

— Да можех да си спомня поне малко от тези неща!

— Но, Адам, ти си бил едва тригодишен. Последния път, когато те видях, ти си играеше под гаража на малката бяла къща. Беше толкова умен и сладък.

— О, благодаря ти.

— Минаха няколко седмици, после един ден Еди ми позвъни и ме помоли да кажа на мама, че сте в Тексас и че сте добре.

— В Тексас ли?

— Да. Много по-късно Евелин ми обясни, че сте се придвижили на запад. Тя беше бременна и нямаше търпение да се установите където и да е. Той позвъни отново и каза, че сте в Калифорния. Това беше последното обаждане от дълги години насам.

— Години ли?

— Да. Опитах се да го убедя да се прибере вкъщи, но той беше непреклонен. Кълнеше се, че никога няма да се върне, и сигурно беше искрен.

— Къде са били родителите на майка ми?

— Не знам. Те не бяха от окръг Форд. Май живееха в Джорджия а може би във Флорида.

— Не ги познавам.

Той отново натисна копчето и видеото продължи. Първият процес започна в окръг Нетълс. Камерата обходи моравата пред съда, групата на Клана, редиците полицаи и тълпящите се зяпачи.

— Това е невероятно — каза Лий.

Той отново спря филма.

— Ти беше ли на процеса?

— Само веднъж. Промъкнах се в съдебната зала и слушах заключителните пледоарии. Той ни забрани да ходим и на трите процеса. Мама и не можеше. Имаше високо кръвно и вземаше много лекарства. Едва-едва се надигаше от леглото.

— Сам знаеше ли, че си вътре?

— Не. Седях в задната част на залата с шал на главата. Той не ме видя.

— А Фелпс къде беше в това време?

— Криеше се в офиса си, занимаваше се със своя бизнес и се мелеше никой да не разбере, че Сам Кейхол му е тъст. За първи път се разделихме скоро след процеса.

— Какво си спомняш от процеса, от залата?

— Мислех си, че Сам е попаднал на добри съдебни заседатели, на хора като него. Не знам как го бе напра вил адвокатът, но бяха избрали дванайсет от най-големите негодници, които можеха да намерят. Наблюдавах реакциите им към прокурора и как внимателно слушат адвоката на Сам.

— Кловис Брейзълтън.

— Той беше отличен оратор и те попиваха всяка негова дума. Бях смаяна, когато съдебните заседатели не можаха да се споразумеят за присъда и процесът бе обявен за невалиден. Бях убедена, че ще го оправдаят. Мисля, че и той беше шокиран.

Видеото продължи с реакциите след обявяването на процеса за невалиден, с многословните забележки на Кловис Брейзълтън, с още един кадър, в който Сам напуска съдебната зала. После започна вторият процес, доста подобен на първия.

— Колко време си събирал това? — попита тя.

— Седем години. Бях първи курс в колежа, когато ми хрумна тази идея. Беше предизвикателство. — Той пренави патетичната сцена с Марвин Крамер, който пада от инвалидната количка след края на втория процес, и спря на кадрите с усмихващото се лице на водеща от местната телевизия, която бърбореше нещо за започване на трети процес срещу легендарния Сам Кейхол. Беше осемдесет и първа.

— Сам беше на свобода тринайсет години — каза Адам. — С какво се е занимавал?

— Беше саможив, занимаваше се малко със земеделие и се опитваше да свързва двата края. Никога не е говорил с мен за бомбата или за някоя друга своя дейност като член на Клана. Но му харесваше популярността, която имаше в Клангън. Там той беше като някаква местна легенда и това го ласкаеше. Здравето на мама се влоши и той си остана вкъщи, за да я гледа.

— Никога ли не е мислил да замине?

— Никога не ми е споменавал нищо. Беше сигурен, че проблемите му с правосъдието са приключили. Беше преживял два процеса и два пъти се беше отървал. В края на шейсетте години нямаше състав от съдебни заседатели а Мисисипи, който да осъди член на Клана. Смяташе, че е непобедим. Остана близо до Клантън, избягваше Клана и си живееше спокойно. Мислех, че ще прекара старините си, като отглежда домати и лови риба.