Джон Гришам - Камерата

— Хайде, Адам, не се правете, че не разбирате за какво намеквам. Сферата, в която ние практикуваме, е твърде нестабилна. Децентрализация, уедряване, банкрути — това е наистина динамичен сектор на правото. Конкуренцията между адвокатските фирми е жестока и не искаме да губим клиенти. Всеки се стреми да привлече големите банки, дявол да го вземе.

— И не искате вашите клиенти да бъдат опетнени от моите?

— Слушайте, Адам, вие сте от Чикаго. Нека това дело си остане там, където е било. То принадлежи на Чикаго, по него са работили тамошните колеги. Мемфис няма нищо общо, разбирате ли?

— Тази кантора е част от „Кравиц и Бейн“.

— Да, и тази кантора няма да спечели нищо, ако се свърже с отрепка като Сам Кей хол.

— Сам Кейхол е мой дядо.

— Я стига! — Коленете на Кули се подгънаха и ръцете му се отпуснаха. — Лъжете!

Адам пристъпи към него.

— Не лъжа, а ако имате нещо против присъствието ми тук, ще трябва да позвъните в Чикаго.

— Това е ужасно — изстена Кули и отстъпи към вратата.

— Обадете се в Чикаго.

— Може и да го направя — измънка той тихо, почти на себе си, отвори вратата и изчезна, мърморейки нещо.

Добре дошъл в Мемфис, каза си Адам, седна в новия си стол и се взря втренчено в тъмния екран на компютъра. Остави листчето на масата и погледна името и телефонния номер. Стомахът го присви и той си спомни, че не е ял от много отдавна. Наближаваше четири. Обзе го слабост. Беше уморен и гладен.

Вдигна краката си на масата до телефона и затвори очи. Целият ден мина като в мъгла. Възбудата по пътя до Парчман, стъписването при входа на затвора, неочакваната среща с Лукас Ман, ужасът при влизането в Отделението, страхът пред срещата със Сам. А сега директорът на затвора искаше да се срещне с него, пресата настояваше за информация, колегите от Мемфис желаеха случаят да се потули. И всичко това стана за по-малко от осем часа.

А какво ли го очакваше утре?

Седяха един до друг на мекото канапе с купа пуканки помежду им. Босите им крака бяха върху малката масичка сред пет-шест празни кутии от китайска храна и две бутилки вино. Адам държеше дистанционното управление. Стаята бе тъмна. Той бавно ядеше пуканки, една по една.

Лий не беше помръднала дълго време. Очите й бяха насълзени, но тя не каза нищо. Той отново включи видеото и натисна паузата, когато Сам се появи за първи път с белезници, на път от затвора към съда.

— Ти къде беше, като научи, че е арестуван? — попита той, без да я гледа.

— Тук, в Мемфис — отвърна тя тихо, но твърдо. — Бяхме женени от няколко години. Бях си вкъщи. Фелпс позвъни и каза, че в Гринвил е имало експлозия и че са убити най-малко двама. Можело да е работа на Клана. Каза ми да гледам обедните новини, но аз се страхувах. След няколко часа позвъни мама и ми каза, че са арестували татко заради бомбата. Тя ми съобщи, че е в затвора в Гринвил.

— Ти как реагира?

— Не знам. Бях изненадана и уплашена. Еди ми позвъни и ми каза, че Сам е наредил той и мама да прескочат до Кливланд и да вземат колата му. Помня, че Еди непрекъснато повтаряше: най-накрая го направи, най-накрая го направи. Беше убил хора. Еди плачеше, аз също се разплаках. Помня, че беше ужасно.

— Те са прибрали колата.

— Да. Никой не разбра. Въобще не се спомена за това на нито един от процесите. Страхувахме се, че ченгетата може да разберат и да накарат мама и Еди да дадат показания. Но това не стана.

— Аз къде съм бил по това време?

— Чакай да си помисля. Живеехте в малка бяла къща в Клантън и ти вероятно си бил там с Евелин. Мисля, че тя тогава не работеше. Но не съм сигурна.

— С какво се занимаваше баща ми тогава?

— Не помня. По едно време работеше като управител на магазин за автомобилни резервни части в Клантън, но много често си сменяше работата.

Филмът продължи с клипове за Сам, когото въвеждаха и извеждаха от затвора и съда. Последва съобщението, че той е официално обвинен за убийствата. Адам натисна паузата.

— Някой от вас посети ли Сам в затвора?

— Не. Поне докато беше в Гринвил. Гаранцията беше много голяма, май около половин милион долара.

— Точно половин милион долара.

— Ами отначало семейството се опита да събере парите, за да го пуснат. Майка ми, разбира се, искаше да убедя Фелпс да напише чека. Фелпс, естествено, отказа. Не искаше да се намесва по никакъв начин. Скарахме се ужасно, но всъщност не можех да го виня. Татко остана в затвора. Помня, че един от братята му безуспешно се опита да продаде малко земя. Еди не искаше да иде в затвора да го види, а мама не беше в състояние. Не съм сигурна дали и Сам е искал да ходим.