Джон Гришам - Камерата

За да се разсейва, Адам позвъни на всички, за които можа да се сети. Потърси Кармен в Бъркли. Тя още не бе станала и му каза, че е добре. Позвъни в апартамента на Лий, но там, естествено, нямаше никой. Обади се в канцеларията на Фелпс и поговори със секретарката. Свърза се с Дарлийн, за да й каже, че няма представа кога ще се върне. Набра личния номер на Макалистър, но даваше заето. Може би Гудман бе блокирал и него.

Позвъни на Сам и поговориха за заседанието предишната вечер. Особено внимание отделиха на Ралф Грифин. Пакър също бе дал показания, каза Адам, и бе говорил истината. Наджънт, както можеше да се очаква, се бе държал гадно. Адам успокои Сам, че ще отиде към обяд. Сам го помоли да побърза.

До единайсет часа по адрес на Слатъри се изсипаха яростни ругатни и проклятия. Адам не можеше повече да чака. Позвъни на Гудман и му каза, че отива в Парчман. Беше се сбогувал с Хез Кери, като отново му бе благодарил.

После излезе извън Джаксън и пое на север, по шосе 49. Парчман бе на два часа път, ако караше с максимална скорост. Нагласи радиото на станция с повече новини, която обещаваше да предава последните събития през половин час. Заслуша се в безкрайна дискусия за хазарта в едно казино в Мисисипи. В новините в единайсет и трийсет не съобщиха нищо ново за екзекуцията на Кейхол.

Караше с осемдесет-деветдесет мили в час, без да се съобразява с пътните знаци. Профуча покрай малки градчета и селца. Не беше сигурен какво го привлича към Парчман толкова силно. Нямаше какво да прави, когато стигнеше там. Юридическите маневри бяха останали в Джаксън. Щеше да поседи със Сам и да брои часовете. Или може би щяха да отпразнуват чудесната новина от Федералния съд.

Той спря до крайпътен магазин до село Флора, за да зареди с бензин и да купи плодов сок. Точно се отдалечаваше от бензиностанцията, когато чу новината. В отегчения и безжизнен глас на водещия се чувстваше възбуда, когато предаде новината за делото Кейхол. Съдия Флин Слатъри от Окръжния съд току-що бе отхвърлил последната петиция на Кейхол, иска за признаване на невменяемост. Решението щеше да се обжалва в Пети областен съд след един час. Сам Кейхол направи още една гигантска крачка към газовата камера на Мисисипи, съобщи водещият с драматичен глас.

Вместо да натисне педала за газта, Адам намали скоростта и отпи от сока. Изключи радиото и отвори прозореца, за се раздвижи малко топлият въздух в колата. Проклинаше Слатъри в продължение на много мили, говореше си сам и измисляше всякакви обидни имена. Минаваше обяд. Което си е право, Слатъри можеше да вземе решение още преди пет часа. Ей богу, ако имаше кураж, можеше да го вземе още снощи. Вече можеха да са пред Пети областен. Не по-малко проклинаше и Брек Джеферсън.

Сам му бе казал още от самото начало, че Мисисипи иска екзекуция. Щатът изоставаше от Луизиана, Тексас и Флорида. Дори Алабама, Джорджия и Вирджиния извършваха екзекуции при завидни темпове. Нещо трябваше да се направи. Обжалванията бяха безкрайни. Престъпниците се разглезваха. Престъпността нарастваше. Време беше някой да бъде екзекутиран, за да се покаже на останалата част от страната, че този щат е безкомпромисен, когато става въпрос за законността и реда.

Адам най-сетне му повярва.

След малко спря да ругае. Изпи сока и изхвърли шишето през прозореца в канавката в пряко нарушение на законите на Мисисипи срещу замърсяването с отпадъци. Трудно можеше да изрази сегашното си мнение за щата и неговите закони.

Представяше си как Сам седи в килията и научава новината по телевизията. Жал му беше за стареца. Беше се провалил като адвокат. Клиентът му щеше да умре от ръцете на държавата, а той не можеше да направи нищо срещу това.

Новината наелектризира армията от журналисти и снимачни екипи, които се шляеха из малкия център за посетители, точно зад входа. Струпаха се около портативните телевизори, за да гледат предаването от Джаксън и Мемфис. Неколцина снимаха кадри от Парчман, докато безброй други репортери се щураха из района. Малкият им сектор бе ограден с въжета и се наблюдаваше зорко от войниците на Наджънт.

Врявата покрай шосето се усили значително, след като се чу новината. Клановците, вече стотина на брой, започнаха да скандират силно по посока на административната сграда. Бръснатите глави, нацистите и арийците подхвърляха сквернословия към всеки, който ги слушаше. Монахините и другите мълчаливи демонстранти седяха под чадъри и се опитваха да не обръщат внимание на свадливите си съседи.