Джон Гришам - Камерата

— Харесва ли ви работата тук?

— Постепенно те завладява. Необходими са здрави морални убеждения, за да се бориш срещу такава система. Помислете си.

Гудман гледаше към тях.

— Ще пътуваш ли до Парчман тази вечер? — попита той високо.

Адам допиваше втората си бира. Пиеше му се още, но не биваше. Изтощението постепенно вземаше връх.

— Не. Ще изчакам, докато научим нещо утре сутрин.

Ядоха, пиха и слушаха Гудман, Глас и Кери, които разказваха истории за екзекуции. Лееше се бира и атмосферата се промени от оптимизъм към пълна увереност.

Сам лежеше в мрака и чакаше да мине полунощ. Бе гледал късните новини и научи, че заседанието е приключило и че часовникът продължава да отмерва времето. Не бе постановено спиране на екзекуцията. Животът му бе в ръцете на някакъв федерален съдия.

В една минута след полунощ той затвори очи и каза една молитва. Помоли Бога да помогне на Лий да се справи с проблема си, да не изоставя Кармен и да даде сили на Адам да посрещне неизбежното.

Оставаха му двайсет и четири часа живот. Сам скръсти ръце на гърдите си и заспа.

Наджънт почака да стане точно седем и трийсет, затвори вратата и откри заседанието. Отиде в предната част на стаята и огледа войниците си.

— Идвам от СТЗ — каза той мрачно. — Осъденият е буден и нормален, а не ломотещ малоумник, както го описват във вестника тази сутрин. — Той млъкна и се усмихна, очаквайки всички да реагират на шегата му. Тя обаче мина незабелязано.

— Всъщност той вече е закусил и настоява да излезе На едночасова разходка. Та тук поне нещата са нормални. Няма никакво съобщение от Федералния съд в Джаксън. Затова екзекуцията ще се състои, освен ако не дойде друго нареждане. Нали, мистър Ман?

Лукас седеше на срещуположната страна на масата, четеше вестник и се опитваше да не обръща внимание на полковника.

— Така е.

— Сега има два проблема. Първият е пресата. Наредих на сержант Морланд да се оправя с тия негодници. Ще ги накараме да се преместят в центъра за посетители точно до входа и ще се опитаме да ги задържим там. Ще ги заобиколим с охрана и нека се осмелят да шарят наоколо. В четири следобед ще проведа лотария, за да определим журналистите, които ще присъстват на екзекуцията. От вчера в списъка на желаещите са се записали повече от сто души. А могат да присъстват само петима. Вторият проблем е демонстрацията пред входа на затвора. Губернаторът се съгласи да изпрати трийсет войници за днес и утре. Скоро ще пристигнат. Трябва да се държим на разстояние от онези смахнатите, особено от бръснатите глави, тъй като са наистина откачени, но в същото време трябва да поддържаме реда. Вчера е имало две сбивания и можеше да стане по-лошо, ако не ги бяхме наблюдавали. Ако се проведе екзекуцията, може да имаме напрегнати моменти. Някакви въпроси?

Нямаше.

— Много добре. Днес очаквам от всички вас да действате професионално и да изпълните задълженията си с чувство на отговорност. Свободни сте. — Той отсечено отдаде чест и ги изгледа гордо, докато излизаха от стаята.

Сам възседна пейката, постави таблото за дама пред себе си и зачака търпеливо Дж. Б. Гулит да излезе на двора. Отпиваше от останалото студено кафе.

Гулит се появи на вратата и спря, за да му свалят белезниците. Разтри китките си, заслони очи от слънцето и погледна към приятеля си, който седеше сам на пейката. Приближи се и зае мястото си от другата страна на таблото.

Сам не го погледна.

— Има ли някакви добри новини, Сам? — попита нервно Гулит. — Кажи ми, че това няма да се случи.

— Хайде играй — каза Сам, вторачен в пуловете.

— Не може да се случи, Сам — повтори той умолително.

— Твой ред е да си първи. Играй.

Гулит бавно сведе поглед към таблото.

Преобладаващата теория сутринта бе, че колкото по-дълго мисли Слатъри, толкова по-голяма е вероятността за спиране на екзекуцията. Това обаче бе конвенционалната мъдрост на очакващите отмяна на присъдата. До девет часа сутринта нямаше никаква новина, до девет и трийсет също.

Адам чакаше в канцеларията на Хез Кери, която се бе превърнала в оперативен център през последните двайсет и четири часа. Гудман бе в града и контролираше безмилостната обсада на откритата телефонна линия на губернатора. Тази задача, изглежда, му харесваше. Джон Брайън Глас се бе паркирал пред кабинета на Слатъри.

Ако Слатъри откажеше да спре изпълнението на присъдата, щяха незабавно да обжалват в Пети областен съд. За всеки случай молбата бе изготвена в девет часа. Кери бе подготвил и петиция до Върховния съд на САЩ в случай, че получат отказ от Пети областен. Документацията чакаше. Всичко чакаше.