Джон Гришам - Камерата

— Да. Купил ги в един евтин магазин. Бях тръгнал да си поръчвам някакви модни дрехи от Ню Йорк, но реших, че няма смисъл. Не си струва само заради една екзекуция. Казах ти, че няма да им позволя да ме убият в техните червени затворнически дрешки. Свалих ги преди малко и никога няма да ги облека отново. Трябва да ти призная, Адам, че това е приятно чувство.

— Научи ли най-новото?

— Естествено. Непрекъснато го съобщават по новините. Съжалявам за заседанието.

— Сега молбата е в Пети областен и имам добро предчувствие. Мисля, че имаме шансове там.

Сам се усмихна и отвърна поглед, сякаш малкото момче бе сервирало на дядо си поредната безобидна лъжа.

— По телевизията на обяд показаха чернокож адвокат и рекоха, че работи за мен. Какво значи това, по дяволите?

— Сигурно е бил Хез Кери. — Адам постави куфарче то си върху бюрото и седна.

— И на него ли плащам?

— Да, Сам, плащаш и на него същата сума, каквато и на мен.

— Просто се чудех. А онзи откачен доктор, Суин ли му беше името? Сигурно ми е свил номер.

— Много тъжно беше, Сам. Когато свърши с показанията си, цялата съдебна зала ясно можеше си представи как се въртиш из килията, скърцаш със зъби и пикаеш по пода.

— Е, скоро ще се избавя от нещастната си участ — каза Сам твърдо, почти предизвикателно. В гласа му нямаше и следа от страх. — Виж какво, трябва да те помоля за една малка услуга. — Той се пресегна за още един плик.

— Какво е този път?

Сам му го подаде.

— Искам да го занесеш до шосето пред входа, да разбереш кой е водачът на онази банда клановци и да му го прочетеш. Постарай се да те уловят камерите, защото искам хората да чуят съдържанието му.

Адам го гледаше подозрително.

— Какво пише вътре?

— Кратко и конкретно е. Моля ги да си идат вкъщи. Да ме оставят, за да мога да умра на спокойствие. Не съм чувал и името на някои от тия групи, а те извличат максимална полза от смъртта ми.

— Не можеш да ги накараш да си идат, нали знаеш.

— Знам. И не очаквам да го направят. Но по телевизията изкарват, че те едва ли не са ми приятели. Не познавам нито един от тях.

— Не мисля, че точно сега това е добра идея — каза Адам, разсъждавайки на глас.

— Защо не?

— Защото, докато ние с теб си говорим, Пети областен съд разглежда твърдението ни, че си мекотело, неспособно да изрази такива мисли.

Изведнъж Сам се ядоса.

— Вие, адвокатите — каза той презрително, — никога ли не се отказвате? Свършено е, Адам, престани да играеш игри.

— Не е свършено.

— За мен всичко свърши. А сега вземи проклетото писмо и направи каквото ти казвам.

— Точно сега ли? — попита Адам, поглеждайки часовника си. Беше един и трийсет.

— Да! Веднага. Ще те чакам тук.

Адам спря на входа и обясни на Луиз какво се готви да прави. Беше нервен. Тя погледна злобно към белия плик в ръката му и повика двама униформени надзиратели. Изведоха го през вратата към района за демонстрации. Няколко репортери, които отразяваха протестите, познаха Адам и се завтекоха към него. Той забърза покрай предната ограда, без да отговаря на въпросите им. Бе уплашен, но решен да изпълни обещаното, въпреки че новите му телохранители никак не му вдъхваха увереност.

Запъти се направо към сенника на сини и бели райета, където бе щабът на Клана. Когато се приближи, групата в бели роби вече го очакваше. Вестникарите наобиколиха Адам, охраната и клановците.

— Кой е водачът тук? — попита задъхано Адам.

— Кой се интересува? — пристъпи напред плещест млад мъж с черна брада и загорели страни. Адам видя, че от веждите му се стичат капки пот.

— Нося изявление от Сам Кейхол — каза високо Адам и обръчът около него се стесни още повече. Защракаха камери. Репортерите протегнаха във въздуха микрофони и касетофони.

— Тихо — изкрещя някой.

— Дръпнете се назад — извика един от надзирателите.

Група възбудени клановци, облечени в еднакви роби, но повечето без качулки, се струпаха около Адам. Не разпозна в тях нито един от онези, с които се бе скарал в неделя. Тези момчета не изглеждаха приятелски настроени към него.

Врявата покрай тревната ивица утихна. Тълпата се приближи, за да чуе адвоката на Сам.

Адам извади бележката от плика и я хвана с две ръце.

— Казвам се Адам Хол и съм адвокат на Сам Кейхол. Това е изявление на Сам — повтори той. — Носи днешна дата и е адресирано до всички членове на Ку Клукс Клан и до другите групи, които днес демонстрират тук заради него. Чета: „Моля ви, идете си. Вашето присъствие тук не ми носи никакво успокоение. Използвате екзекуцията ми за ваши собствени интереси. Не познавам нито един от вас, но и не желая да се запознавам. Моля ви веднага да си идете. Предпочитам да умра без вашите представления тук.“