Джон Гришам - Камерата

Следващият и последен свидетел от страна на защитата бе изненада, въпреки че Слатъри вече го бе одобрил. Адам призова мистър Е. Гарнър Гудман да даде показания.

Гудман положи клетва и зае мястото си. Адам го попита за адвокатската защита, която неговата фирма бе осигурила на Сам Кейхол, и Гудман накратко описа Всичко за протокола. Слатъри вече знаеше по-голямата част От историята. Гудман се усмихна, когато припомни усилията на Сам да се откаже от „Кравиц и Бейн“. — В момента „Кравиц и Бейн“ представляват ли мистър Кейхол? — попита Адам.

— Всъщност да.

— И сега вие сте тук в Джаксън, за да работите по делото?

— Точно така.

— Вие, мистър Гудман, смятате ли, че Сам Кейхол е казал на своите адвокати всичко за бомбения атентат в кантората на Крамер?

— Не, не смятам.

Роли Уедж леко се поизправи на мястото си и се заслуша напрегнато.

— Бихте ли обяснили, моля.

— Разбира се. Винаги са съществували косвени улики, че по време на атентата в кантората на Крамер и при атентатите преди него със Сам Кейхол е имало и друг човек. Мистър Кейхол винаги е отказвал да обсъжда това с мен, а и сега не желае да го стори със своите адвокати. Очевидно на този етан на делото пълните му признания пред защитата му са от решаващо значение. Но той не може да го направи. Съществуват факти, които би трябвало да знаем, но той не иска да ни ги каже.

Уедж бе едновременно изнервен и успокоен. Сам не се даваше, но и адвокатите му опитваха всякакви средства.

Адам зададе още няколко въпроса и седна. Роксбър зададе само един.

— Кога за последен път говорихте с мистър Кейхол?

Гудман се поколеба и за миг се замисли за отговора. Наистина не можеше точно да си спомни.

— Не съм сигурен. Може би преди две-три години.

— Две-три години ли? И вие се наричате негов адвокат?

— Аз съм само един от неговите адвокати. Мистър Хол е главният адвокат по делото и е прекарал безброй часове с клиента ни през последния месец.

Роксбър седна, а Гудман се върна на мястото си до масата.

— Нямаме други свидетели, ваша светлост — каза Адам за протокола.

— Повикайте първия си свидетел, мистър Роксбър — нареди Слатъри.

— Щатът призовава полковник Джордж Наджънт — съобщи Роксбър.

Намериха Наджънт в коридора и го доведоха до мястото за показания.

Масленозелената му риза и панталони бяха безупречно изгладени. Ботушите му блестяха. Той съобщи за протокола кой е и с какво се занимава.

— Бях в Парчман преди един час — каза той, поглеждайки часовника си. — Току-що пристигнах с щатския хеликоптер.

— Кога за последен път видяхте Сам Кейхол? — попита Роксбър.

— Преместихме го в наблюдаваната килия в девет сутринта. Тогава разговарях с него.

— Беше ли умствено адекватен, или се лигавеше в ъгъла като някой идиот?

Адам понечи да скочи и да протестира, но Гудман го сграбчи за ръката.

— Беше изключително адекватен — отговори с готовност Наджънт. — И наблюдателен. Попита ме защо го местим в друга килия. Разбираше какво става. Не му хареса, но сега той от всичко е недоволен.

— Видяхте ли го вчера?

— Да.

— Можеше ли да говори, или просто лежеше безчувствен?

— О, бе доста словоохотлив.

— За какво разговаряхте?

— Носех със себе си списък с нещата, които трябваше да решим с него. Той се държа много враждебно и дори заплаши да ме удари. Много е агресивен и има остър език. След като се поуспокои, говорихме за последното му ядене, за очевидците на екзекуцията и за личните му вещи. Говорихме и за екзекуцията.

— Съзнава ли, че ще го екзекутират?

Наджънт се разсмя.

— Що за въпрос е това?

— Отговорете — каза Слатъри с каменно изражение.

— Разбира се, че съзнава. Знае много добре какво става. Не е луд. Каза ми, че екзекуцията му няма да се състои, защото адвокатите му се готвят да пуснат тежката артилерия, както се изрази той. Те са планирали предварително всичко това. — Наджънт размаха и двете си ръце към съдебната зала.

Роксбър попита за предишните му срещи със Сам и Наджънт не скри никакви подробности. Изглежда, помнеше всяка дума, изречена от Сам през последните две седмици, особено хапливия сарказъм и язвителните забележки.

Адам знаеше, че всичко е истина. Той се наведе към Гарнър Гудман и двамата решиха да се откажат от кръстосан разпит, тъй като едва ли щеше да има някакъв резултат.

Наджънт измарширува по пътеката и излезе от залата. Човекът си имаше задача и в Парчман се нуждаеха от него.

Вторият свидетел на щата бе д-р Н. Стигал, психиатър. Тя се отправи към мястото за показания, докато Роксбър се съвещаваше с Морис Хенри.