Джон Гришам - Камерата

Насочван от Адам, Суин разказа за двата часа, които бе прекарал със Сам Кейхол предишния вторник. Той охотно описа физическото състояние на Сам, изкарвайки го едва ли не жив труп. Твърде вероятно било да е невменяем, въпреки че това бил правен, а не медицински термин. Трудно отговарял дори на най-простите въпроси като „Какво яде на закуска?“, „Кой е в съседната килия?“, „Кога умря жена ти?“, „Кой беше адвокатът ти по време на първия процес?“.

Много внимателно Суин се застрахова като повтори няколко пъти, че два часа просто не са достатъчни, за да се определи диагнозата на мистър Кейхол. Необходимо е повече време.

По негово мнение Сам Кейхол не можеше да осмисли факта, че ще умре, не разбираше защо ще го екзекутират и със сигурност не съзнаваше, че го наказват за извършено престъпление. На моменти Адам стискаше зъби за да не го издаде изразът на лицето му. Но Суин бе съвсем убедителен. Мистър Кейхол бе напълно спокоен и отпуснат, несъзнаващ съдбата си, гаснещ бавно в килията си с размери два на три. Наистина тъжно. Едно от най-тежките дела в неговата практика.

При различни обстоятелства Адам щеше да бъде ужасен от мисълта да постави на мястото за показания един толкова явно блъфиращ свидетел. Но в този момент направо се гордееше с този необикновен нисък мъж. Застрашен бе един човешки живот.

Слатъри нямаше намерение да прекъсва показанията на д-р Суин. Този казус щеше да бъде незабавно разгледан от Пети областен и може би от Върховния съд на САЩ и той не искаше никой по-горе да се усъмни в неговата работа. Гудман подозираше това, а Суин се бе подготвил да говори. Така със съдействието на съда Суин се впусна в обяснения за възможните причини, довели до състоянието на Сам. Описа ужасния живот в килия двайсет и три часа в денонощието; съзнанието, че газовата камера е на две крачки; липсата на приятели, прилична храна, секс, движение, спорт и свеж въздух. Бе работил с много осъдени на смърт в различни затвори и познаваше добре проблемите им. Сам, разбира се, е много по-различен, поради възрастта си. Средната възраст на осъдения на смърт е трийсет и една години при прекарани средно четири години в очакване на смъртта. Сам е бил на шейсет, когато е дошъл в Парчман. Физически и умствено не е могъл да издържи. Влошаването на състоянието му е неизбежно.

Суин бе разпитван от Адам в продължение на четирийсет и пет минути. След като изчерпи въпросите си, Адам седна. Стийв Роксбър наперено отиде до подиума и впери поглед в Суин.

Суин знаеше какво ще последва, но ни най-малко не се уплаши. Роксбър започна с въпроса кой му плаща за услугите и каква е таксата му. Суин каза, че „Кравиц и Бейн“ му плащат двеста долара на час. Важна клечка. Ложата на съдебните заседатели бе празна. Слатъри знаеше, че на всички експерти се плаща, за да дадат показания. Роксбър се опита да засегне професионалната квалификация на Суин, но не стигна доникъде. Човекът бе добре образован, добре подготвен и опитен психиатър. Какво лошо имаше в това, че преди години бе решил да спечели пари като експерт в съда? Квалификацията му не бе намаляла. А Роксбър не можеше да спори по медицински въпроси с един лекар.

Въпросите станаха още по-странни, когато Роксбър започна да пита за други дела, в които Суин бе давал показания. Имаше процес за едно дете, изгоряло при автомобилна злополука в Охайо, в което Суин изразил мнението, че детето било напълно невменяемо. Доста крайно мнение.

— Какво целите с това? — прекъсна го високо Слатъри.

Роксбър погледна бележките си и каза:

— Ваша светлост, опитваме се да оборим този свидетел.

— Знам. Но няма ефект, мистър Роксбър. Този съд знае, че свидетелят е давал показания на много процеси в страната. Какъв е смисълът на въпросите ви?

— Опитваме се да покажем, че той е готов да даде твърде крайни мнения, ако получи съответната сума.

— Адвокатите често го правят, мистър Роксбър.

Сред публиката се чу лек, приглушен смях.

— Не искам да слушам повече — отсече Слатъри. — Продължавайте нататък.

Роксбър би трябвало да си седне на мястото, но моментът бе твърде неподходящ. Той премина към следващата взривоопасна тема и започна да задава въпроси за прегледа на Сам. Отново не успя да постигне нищо. Суин парираше всеки въпрос с готов отговор, който само допълваше показанията му. Отново повтори тъжното описание на Сам Кейхол. Роксбър не можа да спечели никакви точки и след като бе напълно сразен, си седна на мястото. Суин бе освободен.