Джон Гришам - Камерата

— На кого звънят? — попита Кармен. Един от студентите се приближи и се представи на Адам, после и на Кармен.

— Забавлявам се страхотно — каза той.

— Искате ли да хапнете нещо? — попита Гудман.

— Имаме някакви сандвичи — каза Адам.

— На кого звънят? — отново попита Кармен.

— На откритата линия на губернатора — отвърна Адам без по-нататъшни обяснения.

Заслушаха се в разговора на стоящия най-близо до тях, който преправи гласа си и прочете някакво име от списъка с телефонни номера. Сега той бе Бени Чейс от Хикъри Флат, Мисисипи, бе гласувал за губернатора и смяташе, че Сам Кейхол не бива да бъде екзекутиран. Време беше губернаторът да се намеси и да направи нещо.

Кармен отново стрелна с поглед брат си, но той не й обърна внимание.

— Тези четиримата са студенти по право в колежа на Мисисипи — продължи да обяснява Гудман. — От петък досега сме ползвали услугите на десетина студенти на различна възраст, бели и чернокожи, мъже и жени. Професор Глас много ни помогна в това отношение. Той самият също участва в обажданията, както и Хез Кери неговите хора. Най-малко двайсет души участват в кампанията.

Дръпнаха три стола в края на масата и седнаха. Гудман извади газирани напитки от пластмасов охладител и ги постави на масата. После продължи шепнешком.

— Джон Брайън Глас в момента прави проучване. Ще подготви информацията до четири часа. Хез Кери също работа. Проверява чрез колегите си в други щати, където съществува смъртното наказание, дали наскоро е използвано подобно средство за екзекуция.

— Чернокожият ли е Кери? — попита Адам.

— Да, той е шеф на група за защита на извършители те на тежки престъпления в Юга. Много е умен.

— Чернокож адвокат се трепе, за да спаси Сам.

— За Хез няма значение. За него това е просто още едно дело със смъртно наказание.

— Бих искал да се запознаем.

— Ще се запознаете. Всички те ще бъдат на заседанието.

— Безплатно ли работят? — попита Кармен.

— Може и така да се каже. Кери е на заплата. Част от работата му е да следи всяко дело със смъртна присъда в щата, но тъй като Сам има частни адвокати, Кери е излишен. Вярно, че отделя от времето си, но той иска да го прави. Професор Глас е на заплата в Юридическия факултет и работата му тук определено е извън обсега на задълженията му там. На студентите плащаме по пет долара на час.

— Кой им плаща? — попита тя.

— Милата стара фирма „Кравиц и Бейн“.

Адам грабна най-близкия до него телефонен указател.

— Кармен трябва да хване някакъв самолет днес следобед — каза той, прелиствайки жълтите страници.

— Аз ще имам грижата за това — каза Гудман и взе указателя. — За къде?

— За Сан Франциско.

— Ще видя дали има билети. Вижте какво, точно зад ъгъла има малка закусвалня. Защо не прескочите да хапнете нещо? Ще отидем пеша до канцеларията на губернатора в два часа.

— Трябва да мина през библиотеката — каза Адам и погледна часовника си. Наближаваше един.

— Иди да хапнеш, Адам. И се опитай да се отпуснеш, по-късно ще имаме време да седнем с другите умници и да поговорим за следващите ни ходове. Точно сега имаш нужда да се отпуснеш и да хапнеш.

— Гладна съм — обади се Кармен, която нямаше търпение да остане насаме с брат си няколко минути Излязоха от стаята и затвориха вратата след себе си. Тя спря на занемарената площадка пред стълбите.

— Моля те, обясни ми — хвана го за ръката тя.

— Какво?

— Тази малка стаичка.

— Съвсем очевидно е, нали?

— Законно ли е?

— Не е незаконно.

— Етично ли е?

Адам пое дълбоко дъх и впери поглед към стената.

— Какво смятат да направят със Сам?

— Да го екзекутират.

— Да го екзекутират, да го вкарат в газовата камера, да го унищожат, да го убият, наречи го както искаш. Но това е убийство, Кармен. Узаконено убийство. Грешно е, а аз се опитвам да го спра. Мръсна работа, така че, ако и аз наруша някои етични норми, хич не ми пука.

— Отвратително е.

— Също и газовата камера.

Тя поклати глава, но се сдържа и не каза нищо повече. Преди двайсет и четири часа бе обядвала с приятеля си в едно улично кафене в Сан Франциско. Сега не беше сигурна къде точно се намира.

— Не ме съди за това, Кармен. Преживявам ужасни часове.

— Добре — каза тя и тръгна надолу по стълбите.

Губернаторът и младият адвокат бяха сами в огромния кабинет, седнали в удобни кожени столове и кръстосали крака, които почти се докосваха.

Гудман бе хукнал с Кармен към летището. Мона Старк не се виждаше никаква.