Джон Гришам - Камерата

Той бе изтичал по коридора до кабинета на Морис Хенри, самия д-р Смърт, и двамата бяха сформирали набързо екип от най-добрите криминалисти. Събраха се в една голяма библиотека, в която бяха натрупани всички правни писания, излезли напоследък. Отново разгледаха петицията на Кейхол и действащия закон и после разработиха стратегия за действие. Трябваха им свидетели. Кой бе виждал Кейхол през последния месец? Кой можеше да даде показания за думите и действията му? Нямаше време за преглед от техни лекари. Той имаше лекар, но те нямаха. Това представляваше значителен проблем. За да го притиснат с някой уважаван лекар, щатът щеше да бъде принуден да поиска още време. А това означаваше спиране на изпълнението на присъдата, което бе изключено.

Надзирателите го виждаха ежедневно. Кой друг? Роксбър позвъни на Лукас Ман, който предложи да разговарят с полковник Наджънт. Наджънт каза, че е видял Сам само преди няколко часа и да, разбира се, ще се радва да даде показания. Кучият му син не беше луд. Беше просто проклет. Сержант Пакър също го виждаше всеки ден. Психиатърът на затвора д-р Р. Стигал също се бе срещала със Сам и можеше да даде показания. Наджънт гореше от желание да помогне. Спомена и свещеника на затвора. Щеше да си помисли и за други.

Морис Хенри организира ударен отряд от четирима адвокати, чиято единствена задача бе да изровят някаква мръсотия за д-р Ансон Суин. Да издирят другите дела, в които е свидетелствал. Да разговарят с други адвокати в страната. Да намерят протоколи с неговите показания. Той не бе нищо друго освен платен, професионален свидетел. Да открият компрометиращи факти.

След като разработиха стратегията и екипът се залови за работа, Роксбър слезе с асансьора до фоайето, за да побъбри с представителите на пресата.

Адам паркира колата на празно място на територията на щатския Капитолий. Гудман го чакаше под сянката на едно дърво, със свалено сако, навити ръкави и безупречно вързана шарена папийонка. Адам набързо представи Кармен на мистър Гудман.

— Губернаторът иска да се срещнете в два часа. Току-що излизам от кабинета му, за трети път тази сутрин. Хайде да идем до нашата канцеларийка — каза той и махна към центъра. — На няколко преки е.

— Срещнахте ли се със Сам? — попита той Кармен.

— Да. Тази сутрин.

— Радвам се, че сте го направили.

— Какво ли е намислил губернаторът? — попита Адам. Според него вървяха прекалено бавно. Успокой се, каза си той. Само се успокой.

— Знам ли? Иска да се срещнете насаме. Може би му е повлияло пазарното проучване. Може би крои планове за някакъв удар чрез средствата за масова информация. Не мога да прочета мислите му. Но определено изглежда уморен.

— Значи телефонните обаждания имат успех?

— Страхотен.

— Никой ли не подозира нищо?

— Още не. Често казано, атаката е толкова светкавична и масирана, че се съмнявам дали ще имат време да засичат обажданията.

Кармен стрелна празен поглед към брат си, който не го забеляза, тъй като бе твърде погълнат от разговора.

— Какви са последните новини от Слатъри? — по нита Адам, докато пресичаха една улица и спряха за миг да погледат мълчаливо демонстрацията пред Капитолия.

— Нищо ново след десет часа тази сутрин. Секретарят му ти е звънил в Мемфис и твоята секретарка му е дала тукашния ми номер. Така ме откриха. Той ми каза за заседанието и че Слатъри иска адвокатите да се съберат при него в три часа, за да обсъдят процедурата.

— Какво означава това? — попита Адам, молейки се отчаяно неговият наставник да каже, че са на прага на голяма победа.

Гудман почувства напрежението на Адам. — Честно казано, не знам. Новината е добра, но Никой не може да предвиди дали ще продължи дълго, заседание на този етап не е нещо необикновено.

Пресякоха още една улица и влязоха в сградата. Във временната канцелария горе бе твърде шумно. Четиримата студенти по право водеха безкрайни разговори по безжичните телефони. Двама седяха с крака на масата Третият стоеше до прозореца и говореше сериозно. Четвъртият крачеше в далечния край на стаята с телефон на ухото. Адам застана на вратата и се опита да възприеме спокойно сцената. Кармен бе ужасно объркана.

Гудман обясни обстановката със силен шепот.

— Правим около шейсет обаждания на час. Набираме повече номера, но очевидно линиите блокират. Явно ние предизвикваме претоварването, но така пречим на други хора да се свържат. През уикенда работата вървеше много по-бавно. Тогава горещата линия се обслужваше само от една телефонистка. — Той им даде тази информация, както някой горд директор на завод се хвали с последни те технически нововъведения.