Джон Гришам - Камерата

Стана шест часът, време за вечерните новини Сам нямаше търпение да научи какво говори светът за него. Програмата на канала в Джаксън започна със съобщението за заседанието при федералния съдия Флин Слатъри. Съобщението бе направено от възбуден младок пред федералния съд в Джаксън, който с микрофон в ръка обясни, че заседанието се е забавило малко поради разправията между адвокатите в кабинета на Слатъри Той положи всички усилия да обясни накратко какво става. Защитата твърди, че мистър Кейхол не притежава достатъчно умствени способности, за да осъзнае защо го екзекутират. Той е изкуфял и побъркан, заявява защитата която ще извика като свидетел един известен психиатър. Това е последното и усилие за спиране на екзекуцията. Заседанието се очаква да започне всеки момент и никой не знае кога съдията Слатъри ще вземе някакво решение. Отново се появи водещата, която каза, че междувременно в затвора в Парчман всичко е в бойна готовност, и на екрана се появи друг младеж с микрофон в ръка. Стоеше близа до входа на затвора и описваше мерки за сигурност. Посочи надясно и камерата обходи района близо до шосето където се разиграваше истински карнавал. Полицай контролираше движението и наблюдаваше сборището на няколко десетки куклуксклановци. Протестиращите включват и различни групи, борещи се за господство на белите, както и обичайните противници на смъртното наказание, каза той.

Камерата се насочи отново към репортера, който сега беше с полковник Джордж Наджънт, временно изпълняващ длъжността главен надзирател на Парчман и отговарящ за екзекуцията. Наджънт мрачно отговори на няколко въпроса. Каза, че нещата са под контрол и че ако съдилищата дадат зелена светлина, екзекуцията ще се извърши според закона.

Сам изключи телевизора. Адам бе позвънил преди два часа и му бе обяснил за заседанието. Затова бе подготвен да чуе, че е изкуфял и откачен и бог знае още какво. И все пак това никак не му хареса. Да очаква собствената си екзекуция беше ужасно, но да лъжат така безотговорно за разума му приличаше на жестоко вмешателство в личния му живот.

В сектор А беше горещо и тихо. Звукът на телевизорите и радиоапаратите бе силно намален. В съседната килия Проповедникът пееше тихо „Старият изпочупен кръст“, което не беше неприятно.

В спретната купчинка на пода до стената бяха сгънати новите му дрехи — бяла памучна риза, панталони, бели чорапи, блестящ кожен колан и чифт кафяви мокасини. Следобед Дони прекара един час с него.

Сам угаси лампата и се отпусна на леглото. Оставаха му трийсет часа живот.

Главната зала на Федералния съд бе претъпкана, когато Слатъри най-накрая освободи адвокатите от своя кабинет за трети път. Това бе последното от серия разгорещени заседания, продължили почти целия следобед. Наближаваше седем часът.

Отидоха в залата и заеха местата си. Адам седна заедно с Гарнър Гудман. На реда зад тях седяха Хез Кери, Джон Брайън Глас и трима от неговите студенти. Роксбър, Морис Хенри и шестима помощници се бяха струпали около масата, определена за щата. Два реда зад адвокатите седеше губернаторът с Мона Старк от едната страна и Ларамор от другата.

Останалите бяха главно журналисти. В залата не бяха допуснати камери. Присъстваха и любопитни зрители, студенти по право и други адвокати. Заседанието бе открито за обществеността. На последния ред, в спортно сако и вратовръзка, седеше Роли Уедж. Слатъри влезе и всички станаха за миг.

— Седнете — каза той в микрофона. — Да започваме — обърна се Слатъри към водещия съдебния протокол. Направи кратък преглед на петицията и на съответния закон и очерта параметрите на заседанието. Не беше в настроение за дълги аргументи и безсмислени въпроси, затова призова адвокатите към ефективност.

— Защитата готова ли е? — попита той с поглед към Адам.

Адам се изправи нервно и каза:

— Да, сър. Призоваваме доктор Ансон Суин.

Суин стана от първия ред и тръгна към мястото за свидетели, където се закле. Адам отиде до подиума в центъра на съдебната зала, със сноп бележки в ръка, мъчейки се да се владее. Бележките му бяха написани на машина и бяха много педантични, резултат от великолепното проучване и подготовка, извършени от Хез Кери и Джон Брайън Глас. Заедно с екипа на Кери двамата бяха посветили целия ден на Сам Кейхол и заседанието. Бяха готови да работят цяла нощ и целия следващ ден.

Адам започна с няколко основни въпроса към Суин за неговото образование и подготовка. Добре беше, че Суин говореше с безпогрешен акцент от Средния запад. Експертите трябва да говорят по различен начин и да пътуват на големи разстояния, за да се ползват с уважение. С черна коса, черна брада, черни очила и черен костюм, той наистина имаше зловещ, вид на майстор в своята област. Предварителните въпроси бяха кратки и конкретни, но само защото Слатъри вече се беше запознал с квалификацията на Суин и бе решил, че всъщност може да свидетелства като експерт. Щатът можеше да атакува неговата правоспособност при кръстосан разпит, но независимо от това показанията му щяха да се протоколират.