Джон Гришам - Камерата

— Привилегията да работиш в богата фирма.

Започнаха обяда с нещо ново — сурови стриди в половин черупка. Адам бе чувал за тях, но не се бе изкушил да опита. Ман изкусно демонстрира как трябва да се смесят хрян, лимонов сок, лют мексикански сос и сос коктейл и после пусна първата стрида в сместа. След това внимателно я постави върху солена бисквита и изяде на една хапка. Първата стрида на Адам се плъзна от бисквитата и падна на масата, но втората попадна в гърлото му.

— Не я дъвчете — посъветва го Ман. — Просто я оставете да се плъзне надолу. — Следващите десет се плъзнаха, но не достатъчно бързо. Адам бе доволен, когато изпразни дузината черупки в чинията си. Пиеха бира Дикси и чакаха да им донесат скариди с майонеза.

— Видях молбата, в която твърдите, че защитата е била неефективна — каза Ман и захапа една бисквита.

— Сигурен съм, че от сега нататък ще подаваме всякакви жалби.

— Върховният съд не си губи много времето с тази молба.

— Не, наистина. Изглежда, че Сам Кейхол им е омръзнал. Утре ще я подам в окръжния съд, но не очаквам от Слатъри да отсъди отлагане.

— Аз също.

— Какви са шансовете ми в оставащите дванайсет дни?

— Все по-нищожни с всеки изминал ден, но нещата до голяма степен са непредвидими. Може би все още са петдесет на петдесет. Преди няколко години Стокхолм Търнър бе на косъм от екзекуцията. Оставаха само две седмици и изглеждаше съвсем сигурно. След още една седмица просто нямаше вече за какво да се подават молби. Адвокатът му бе доста свестен, но обжалванията се бяха изчерпили. Поднесоха му последното ядене и…

— И съпружеско посещение на две проститутки.

— Откъде знаете?

— Сам ми разказа всичко.

— Вярно е. Получи отлагане в последната минута и сега от камерата го делят много години. Човек никога не знае.

— А какво е вътрешното ви чувство?

Ман отпи голяма глътка бира и се облегна назад. Донесоха две чинии със скариди в майонеза.

— Нямам вътрешно чувство, когато става въпрос за екзекуции. Всичко може да се случи. Просто продължавайте да подавате молби и да обжалвате. Получава се нещо като маратон. Не може да се откажете. Адвокатът на Джъмбо Парис припадна дванайсет часа преди екзекуцията и се намираше в болницата, когато клиентът му умря.

Адам сдъвка една варена скарида и я преглътна с бира.

— Губернаторът иска да говори с мен. Какво да правя?

— Какво е желанието на клиента ви?

— А вие как мислите? Той мрази губернатора. Забрани ми да говоря с него.

— Трябва да поискате помилване. Такава е практиката.

— Познавате ли добре Макалистър?

— Не много. Той е политически звяр с големи амбиции и не бих му вярвал нито за миг. Обаче има властта да помилва. Може да отмени смъртната присъда. Може да наложи доживотна присъда или да го освободи. Статутът на губернатор му осигурява неограничена власт. Вероятно той ще бъде последната ви надежда.

— Бог да ни е на помощ.

— Как е сосът? — попита Ман с пълна уста.

— Много е вкусен.

Известно време ядоха мълчаливо. Адам бе благодарен за компанията и разговора, но реши да внимава с приказките. За разлика от своя клиент, той харесваше Лукас Ман. Сам би казал, че Ман работи за щата, а щатът работеше за неговата екзекуция.

С късен следобеден полет Адам щеше да бъде обратно в Мемфис в шест и трийсет, много преди да се мръкне. Можеше да убие около час в кабинета си, преди да отиде у Лий. Но не му се искаше. Имаше хубава стая в модерен хотел до реката, платена безропотно от „Кравиц и Бейн“. Всички разходи бяха за сметка на фирмата. А той не бе виждал Френския квартал.

И така, той спа три часа след трите бири на обяд и неспокойната нощ. Събуди се в шест часа. Бе легнал напряко на леглото, както си беше с обувките. Половин Час гледа вентилатора на тавана, без да помръдне. Беше спал дълбоко.

Лий не вдигна телефона. Той остави съобщение, като се надяваше, че тя е спряла да пие. Ако ли не, то дано се е заключила в стаята си, където не може да навреди никому. Той си изми зъбите и се среса, после слезе с асансьора в просторното фоайе, където свиреше джазов оркестър. В този час в бара на ъгъла се предлагаха стриди за по пет цента.

Той тръгна в жегата по Канал Стрийт и стигна до Роял, зави надясно и скоро се изгуби в тълпата от туристи. Във Френския квартал настъпваше оживлението на петъчната вечер. Той зяпаше по клубовете за стриптийз и се опитваше отчаяно да надзърне вътре. Застина пред една отворена врата, която разкриваше редица от мъже стриптийзьори на сцената. Мъжете изглеждаха като красиви жени. Адам си взе сандвич от китайски павилион. Заобиколи един пияница, който повръщаше на улицата. Поседя около час на малка маса в един джаз клуб, послуша приятна музика и пи бира за четири долара. Когато се стъмни отиде до Джаксън Скуеър и погледа как художниците прибират стативите си. Уличните музиканти и танцьори бяха в стихията си пред една стара катедрала и той изръкопляска на изпълнението на чудесен струнен квартет. Бяха студенти. Навсякъде се виждаха хора, които пиеха, ядяха, танцуваха и се наслаждаваха на празничното настроение във Френския квартал.