Джон Гришам - Камерата

Председател бе Джуди, почитаемата Т. Айлийн Джуди, млада жена от Тексас. Робишо бе от Луизиана и наближаваше шейсетте. Макнийли изглеждаше на сто и двайсет и също бе от Тексас. Джуди направи кратко изявление по делото, после попита мистър Адам Хол от Чикаго дали е готов да започне. Той се изправи нервно с омекнали колене и свит стомах. С висок и нервен глас каза да, готов е да започне. Отправи се към подиума в средата на стаята и погледна нагоре, стори му се доста нагоре, към комисията.

Зад него светна зелена светлина и той правилно предположи, че това е знак да започне. В залата бе тихо. Съдиите го гледаха строго. Той се покашля, погледна потретите на почитаемите покойници на стената и се хвърли в злостна атака срещу газовата камера като средство за екзекуция.

Избягваше да гледа тримата в очите и за около пет минути успя да повтори това, което вече бе написал в своето изложение. Времето за обяд бе минало, лятото бе в Разгара си. Затова на съдиите им бяха необходими няколко минути, за да се съвземат от задуха.

— Мистър Хол, мисля, че вие просто повтаряте писменото си изявление — каза Джуди раздразнено. — Ние можем да четем, мистър Хол.

Адам не се ядоса, а си помисли, че двайсетте минути са си негови и че ако иска да си бърка в носа или изрецитира азбуката, има право да го върши в продължение на двайсет минути. Въпреки че нямаше опит, вече бе чувал тази забележка от съдия в апелативния съд. Още докато учеше право, и бе присъствал на оспорване на присъда. Съвсем стандартна реакция.

— Да, ваша светлост — каза Адам, като внимателно избягваше всякакви обръщения в женски род. После премина към ефекта на отровния газ върху опитни плъхове. Това проучване не бе включено в изявлението му. Опитите бяха проведени преди една година от химици в Швеция, за да се докаже, че и при човека смъртта не настъпва мигновено след вдишването на отровата. Финансирани бяха от европейска организация, бореща се за премахване на смъртното наказание в Америка. Плъховете изпаднали в конвулсии. Дробовете и сърцата им спирали за миг и отново започвали да функционират на тласъци в продължение на няколко минути. От отровния газ кръвоносните съдове дори в мозъка се пръскали. Мускулите им треперели неконтролируемо. От устите им течала слюнка. Пищели неистово. Заключението бе, че плъховете не умират бързо, а всъщност страдат ужасно. Опитите били проведени с научна последователност. На животинчетата били давани съответни за размерите им дози газ. Средно умирали след около десет минути. Адам се увлече в подробности и докато се горещеше, нервите му се поуспокоиха. Съдиите не само го слушаха, но изглежда се забавляваха от описваните страдания на умиращите плъхове.

Адам бе намерил тези данни в неотдавнашно дело в Северна Каролина. Бяха написани със ситен шрифт и не бяха широко разгласени.

— Добре, нека изясним нещата — прекъсна го Робишо с писклив глас. — Вие не искате клиента ви да умре в газовата камера, защото е жестоко, но нямате нищо против да бъде екзекутиран със смъртоносна инжекция, така ли?

— Не, ваша светлост. Не искам да кажа това. Не искам клиента ми да бъде екзекутиран по какъвто и да е начин.

— Но най-малко отвратителна е смъртоносната инжекция, така ли?

— Всички средства за умъртвяване са отвратителни, смъртоносната инжекция не изглежда толкова жестока Няма никакво съмнение, че газовата камера е ужасен начин за умъртвяване.

— По-лош дори от бомбения взрив? От динамита!

В залата настъпи тежко мълчание. Бе поставил ударението върху „динамит“ и Адам се помъчи да измисли нещо подходящо за отговор. Макнийли стрелна злобен поглед към колегата си в другия край.

Бе евтин трик и Адам се ядоса. Овладя се и каза решително:

— Обсъждаме методите на екзекутиране, а не престъпленията, за които се отсъжда смъртно наказание.

— Защо не искате да говорим за престъплението?

— Защото престъплението не е на дневен ред. Защото разполагам само с двайсет минути, а клиентът ми — с дванайсет дни.

— Може би вашият клиент не е трябвало да поставя бомби?

— Разбира се. Но той е бил осъден за престъплението си и сега го очаква смърт в газовата камера. Твърдя, че камерата е жестоко средство за умъртвяване.

— Ами електрическия стол?

— И за него важи същият аргумент. Известни са няколко отвратителни случаи на ужасни страдания върху електрическия стол.

— Ами разстрела?

— И това ми се струва жестоко.

— А бесилката?

— Не знам много за нея, но също ми звучи страшно безмилостно.