Джон Гришам - Камерата

— Но ви харесва идеята за смъртоносна инжекция?

— Не съм казал такова нещо. Но май вече казах, че тя не е толкова жестока, колкото останалите средства.

Съдия Макнийли го прекъсна.

— Мистър Хол, защо щатът Мисисипи замени газовата камера със смъртоносна инжекция?

Този въпрос бе пространно засегнат и в делото и в изявлението. Адам веднага почувства, че Макнийли е добронамерен.

— Синтезирах цялата история на законодателството в изявлението си, ваша светлост. Това е било направено главно, за да се улеснят екзекуциите. Законодателната власт призна, че инжекцията е по-лек начин за умъртвяване, а за да избегне подобни конституционни затруднения, промени метода.

— Значи Щатът официално е признал, че съществува по-добър начин за екзекутиране на хора?

— Да, сър. Но законът влиза в сила през осемдесет и четвърта и се прилага за затворници, осъдени след това. За Сам Кейхол това не важи.

— Това ми е ясно. Искате от нас да отменим газовата камера като средство за умъртвяване. Какво ще стане ако го направим? Какво ще стане с вашия клиент и с онези като него, които са осъдени преди осемдесет и четвърта? Във въздуха ли увисват? В закона няма параграф, според който могат да бъдат екзекутирани чрез смъртоносна инжекция.

Адам очакваше този неизбежен въпрос. Сам вече го бе задал.

— Не мога да отговоря на този въпрос, ваша светлост. Мога само да кажа, че имам голямо доверие в законодателната власт на Мисисипи и в готовността й да одобри нов закон, който да реши казуса на моя клиент и на останалите в неговото положение.

Тук се намеси съдия Джуди.

— Да приемем, че това стане, мистър Хол, за какво ще пледирате, когато се явите тук след три години?

Слава богу, светна жълтата светлина и Адам разполагаше само с още една минута.

— Ще измисля нещо — каза той с усмивка. — Само ми дайте време.

— Вече съществува подобен казус, мистър Хол — каза Робишо. — Всъщност вие сте го споменали в изявлението си. Делото в Тексас.

— Да, ваша светлост. Моля съда да преразгледа решението си по този въпрос. Буквално всеки щат, в който са съществували газовата камера и електрическият стол, са ги заменили със смъртоносната инжекция. Причината е очевидна.

Разполагаше с още няколко секунди, но реши, че е добре да спре дотук. Не искаше да му зададат още някой въпрос.

— Благодаря ви — каза той и уверено се запъти към мястото си. Свърши се. За новак се бе представил много добре. Следващият път щеше да му бъде по-лесно.

Роксбър бе сух, методичен и много добре подготвен. Той се опита да пробута няколко безсолни забележки за лъховете и престъпленията, които те вършат. Макнийли го атакува с въпроси защо различните щати масово са възприели смъртоносната инжекция. Роксбър не отстъпи и изрецитира много дела, за които различните федерални областни съдилища са определяли смърт в газовата камера, електрическия стол и разстрел. Съществуващият закон бе на негова страна и той го използва максимално. Двайсетте минути бързо отлетяха и той се върна на мястото си също толкова бързо, колкото и Адам.

Съдия Джуди говори накратко за неотложността на въпроса и обеща решението да излезе след няколко дни. Всички станаха едновременно и тримата съдии напуснаха залата. Съдът се оттегли до понеделник сутринта.

Адам се ръкува с Роксбър и се запъти към вратата, но го спря един журналист. Беше от един вестник в Джаксън и искаше да му зададе само няколко въпроса. Адам бе учтив, но отказа да коментира. Направи същото и с още двама репортери. Роксбър, както обикновено, имаше какво да им каже и докато Адам се отдалечаваше, онези заобиколиха главния прокурор и бутнаха касетофоните си в лицето му.

Адам искаше да излезе навън. Потопи се в тропическата жега и бързо скри очите си зад слънчевите очила.

— Обядвахте ли? — попита един глас наблизо зад него. Беше Лукас Ман с големи слънчеви очила. Ръкуваха се между колоните.

— Не мога нищо да преглътна — призна Адам.

— Справихте се много добре. Голямо напрежение, нали?

— Да. Вие защо сте тук?

— Част от работата ми е. Директорът ме помоли да дойда и да присъствам на заседанието. Ще изчакаме, докато излезе решението, и тогава ще започнем подготовката. Хайде да идем да хапнем.

Шофьорът на Адам приближи колата до бордюра и те се качиха.

— Познавате ли града? — попита Ман.

— Не. За първи път идвам тук.

— Кафене „Бон Тон“ — каза Ман на шофьора. — Едно чудесно старо заведение зад ъгъла. Хубава кола имате.