Джон Гришам - Камерата

Колкото красива и внушителна да бе залата, Адам се надяваше да не я види никога повече, най-малкото не и като адвокат, представляващ клиент. Продължиха по коридора до друга зала, по-малка от първата, но също толкова внушителна. Именно тук действа комисията от трима съдии, обясни мистър Феридей докато минаваха покрай местата за публиката, скамейката за подсъдимите и стигнат до подиума. Местата за съдиите също бяха издигнати, но не толкова високо, колкото в голямата зала.

— Всички устни аргументи обикновено се изслушват сутрин, от девет часа — каза мистър Феридей. — Вашият случай е малко по-различен, тъй като става дума за дело със смъртна присъда, която скоро ще бъде изпълнена. — Той посочи със свития си пръст местата отзад. — Ще трябва да седнете ей там няколко минути преди един часа и после ще открият заседанието. Вие ще минете покрай скамейката за подсъдимите и ще седнете на масата на защитата. Ще започнете пръв и ще имате двайсет минути.

Адам знаеше всичко това. Разбира се, беше чудесно, че му го казват отново.

Мистър Феридей посочи към някакъв уред на подиума, който приличаше на светофар.

— С това тук се отчита времето — каза той сериозно. — Много строго. Двайсет минути и толкова. Известни са Ужасни истории за многословни адвокати, които не се съобразяват с времето. Грозна гледка. Когато говорите, свети зелено. Жълтото светва, за да ви предупреди — две минути, пет минути, трийсет секунди и т.н. Когато светне червеното, спирате по средата на изречението и сядате Съвсем просто е. Някакви въпроси?

— Кои са съдиите?

— Макнийли, Робишо и Джуди. — Каза го, сякаш Адам познава лично и тримата. — Отсреща има чакалня, а библиотеката е на третия етаж. Просто бъдете там в един без десет. Други въпроси?

— Нямам, сър. Благодаря ви.

— Ще бъда в канцеларията си, ако имате нужда от мен. Желая ви късмет. — Ръкуваха се. Мистър Феридей излезе, а Адам остана на подиума.

В един без десет Адам влезе за втори път през масивната дъбова врата на съдебната зала. Вътре имаше и други адвокати, които се готвеха за битката. На първия ред зад подсъдимата скамейка се бяха скупчили главният прокурор Стийв Роксбър и рояк помощници. Те обсъждаха тактиката си. Млъкнаха, когато Адам влезе, а някои кимнаха и се опитаха да се усмихнат. Адам седна до пътеката и не им обърна внимание.

Лукас Ман седеше от тяхната страна на залата, но все пак няколко реда зад Роксбър и хората му. Той спокойно си четеше вестник и махна с ръка на Адам, когато очите им се срещнаха. Хубаво бе, че е тук. Дрехите му бяха колосани от глава до пети, дори безупречните му панталони в защитен цвят и ярката вратовръзка. Очевидно Ман не се стряскаше от Пети областен съд и неговата помпозност. Също толкова очевидно бе, че спазва дистанция спрямо Роксбър. Бе само адвокатът на затвора, който си гледаше работата. Ако съдът отложи изпълнението на присъдата и Сам не умре, Лукас Ман ще е доволен. Адам кимна й му се усмихна.

Роксбър и бандата му отново се скупчиха. Морис Хенри — доктор Смърт, бе във вихъра си, обяснявайки нещата на по-низшите умове.

Адам пое дълбоко въздух и се опита да се отпусне. Беше доста трудно. Стомахът му гореше, а краката му трепереха. Непрекъснато си повтаряше, че всичко ще продължи само двайсет минути. Тримата съдии не можеха да го убият, а само да го притеснят, но дори и това щеше да трае само двайсет минути. Можеше да издържи на всичко за двайсет минути. Погледна бележките си и за да се успокои, се опита да мисли за Сам — не за расиста, убиеца и главореза, а за клиента Сам, за стареца, който спеше в Отделението на смъртта и който имаше право да умре спокойно и достойно. Сам щеше да получи двайсет минути от ценното време на този съд и неговият адвокат трябваше да извлече максимална полза от това.

Отнякъде се чу звук от затварянето на тежка врата и Адам подскочи на мястото си. Появи се съдебният разпоредител и обяви, че заседанието на почитаемия съд е открито. Последваха го три фигури в развети черни тоги — Макнийли, Робишо и Джуди, с папки в ръце, напълно лишени от чувство за хумор и добронамереност. Седнаха в масивните кожени столове високо на облицованата с тъмен дъб платформа и погледнаха надолу към залата. Делото на Сам Кейхол срещу щата Мисисипи бе обявено и адвокатите бяха призовани да излязат напред. Адам нервно застана на мястото, определено за адвокати. Стийв Роксбър го последва. Помощниците на главния прокурор, Лукас Ман и малцината зрители останаха на скамейките. Адам щеше да узнае по-късно, че те са репортери.