Александър Солженицин - Един ден на Иван Денисович

Помолил беше той тогава жената да му опише — как така и той ще стане рисувач, като от рождение никога не е рисувал? И какво им е толкова на тия килими, какво има по тях? Отговорила му беше тя, че трябва да са съвсем улав, та да не ги нашариш: тури му шаблончето и мацай с четката по дупчиците. И същите тия килимчета са три чешита: едно килимче „Тройка“ — троен впряг с красив такъм вози офицер хусарски, второто килимче — „Елен“, а третото — уж персийско. И никакви други рисунки няма, но и за тия по цялата страна благодаря ти казват и от ръцете ти ги измъкват. Защото истинският килим не петдесет рубли, ами хиляди струва.

Да би могъл Шухов поне с едно око да зърне пустите му килимчета…

По лагери и по затвори отвикна Иван Денисович да си прави сметка — кое за утре, кое за догодина, с какво ще храни семейството. За всичко началството вместо него мисли — то тъй е сякаш и по-леко, пък й да лежи има той още зима-лято и пак зима-лято. Ама тия килимчета го разчовъркаха…

Печалбата, види се, е лека, сгодна. Пък и от своите селски да изоставаш пада малко обидно… Но, което си е право, не му са по сърце Иван Денисович тия килимчета. За такава работа безочие се иска, нахалство, че и да бутнеш на тоя-оня в джобчето. А Шухов четирийсет години тъпче земята, вече зъбите му ги няма наполовина и главата му оплешивя, но никога никому не е давал рушвет и не е вземал, дори лагерът не го научи.

Лесната пара не тежи, а и не се чувства, като да речеш — ей на, изкарах. Право викат старите: със суха риза — в кривото гърло влиза. Ръцете на Шухов още си ги бива, смогват, мигар няма да си намери навънка работа, я печкар ще стане, я дърводелец, я нещо с тенекеджилък ще се хване.

Само че нали пусто е лишен от права, никъде няма да го вземат, че и вкъщи няма да го пуснат — тогава вече и на килимчетата ще кандиса.

Колоната по това време пристигна и се спря пред пропуска на широко пръснатата зона на обекта . Още преди това двама конвойни с кожуси се отделиха от ъгъла на зоната и се потътриха по полето към своите далечни кули. Докато конвоят не заеме всички кули, няма да пуснат вътре. Началникът на караула с автомат на рамо тръгна към пропуска. А от пропуска през комина се вие дим на кълбета: волнонаемният пропускател цяла нощ седи там, да не би да отвлекат я от дъските, я от цимента.

Отсреща, през телената порта и през цялата строителна зона, и през отвъдната тел, дето се пада от оная страна, слънцето се вдига голямо, червено, като мъгла. Редом с Шухов гледа слънцето Альошка и се радва, усмивка излязла на устните. Страните му хлътнали, на един хляб е само, нищичко не си докарва — на какво ли се радва? Неделно време все с другите баптисти си шушука. За тях това лагер, затвор — все едно че нищо не било.

Намордникът за из пътя, парцалчето, цяло се е намокрило от дъха му и от студа тук-там е залепнало за кожата, на ледена коричка е станало. Шухов го смъкна от лицето към шията и се загърби на вятъра. Никъде особено не го беше жулнал студът, само ръцете дето му бяха премръзнали с тънките ръкавици и пръстите на левия крак не усещаше: нали лявата валенка е прегоряла, два пъти е подшивана.

Въз кръста и по гърба, чак до плещите — бодежи, цялото тяло го кърши — как ли ще работи?

Озърна се — право срещу него — бригадирът, в задната петорка вървял. Плещите му като скала, а и образът широк един. Крив е нещо бригадирът. Много-много не си поплюва той, ама гладни не ги оставя, коматът все гледа по-голям да е. Втора присъда излежава, ГУЛАГ-ско 5 5 ГУЛАГ — Главно управление на лагерите — Б.пр. чедо, лагерните работи от игла до конец ги знае.

Бригадирът в лагера е всичко: добрият бригадир втори живот дарява, калпавият — в дървен кожух те вкарва. Шухов го знаеше Андрей Прокофиевич още от Уст-Ижма, само че там не беше в неговата бригада. А когато от Уст-Ижма, от общия лагер, прехвърлиха петдесет и осмия параграф 6 6 Авторът има предвид член 58-и от Наказателния кодекс на СССР, третиращ политическите контрареволюционни престъпления в целия им обхват — от измяна на родината до всички видове саботаж. — Б.пр. тук, в каторжния, Тюрин го прибра при себе си. С началника на лагера с ППЧ-то, със строителите, с инженерите Шухов вземане-даване си няма: навсякъде бригадирът ще го заварди, железни са му гърдите на него. Затова пък мръдне ли вежда или с пръст да посочи — помайване няма. Когото щеш лъжи в лагера, само с Андрей Прокофиевич внимавай. И ще живееш.

И хем му се иска на Шухов да пита бригадира пак там ли ще работят, дето вчера, на друго място ли ще минат, хем не смее да му се пречка — мисли той. Стовари току-що Социално-битовия комплекс от плещите си и вече сигурно седмичния отчет премисля, от него храната за идните пет дни зависи.