Мики Спилейн - Дългото очакване

Само след секунда изскочиха обратно, въртейки нагоре-надолу глави по улицата и разгорещено заспориха помежду си. И тогава Линдзи излезе от колата и ги изравни със земята.

Беше глупаво от негова страна да прибягва към такъв евтин трик Дебелият копой представляваше само един декор, с който се надяваха да ми приспят вниманието и след като се отървях от него, трябваше да се успокоя и да не забележа другия, когото бяха поставили зад сградата, и който щеше да ме прехване без всякаква трудност.

Тъкър беше проумял още на часа с какъв човек си има работа, но при Линдзи този процес изискваше време. Поръчах си още едно кафе и ги зачаках да се пръждосат.

Попитах продавача след като ми донесе кафето къде се намира обществената библиотека и той ми нарисува на гърба на едно меню как да стигна до нея. Платих му, пъхнах менюто в джоба и поех към библиотеката.

Тя представляваше едно ново триетажно здание в един квартал точно до главната улица. Беше построена на половин акър площ, със спортна площадка от едната страна и паркинг от другата. На стената вдясно от врата беше вградена бронзова плоча с надпис: «Линкасълска Обществена Библиотека. Дарение от Бизнес-асоциацията на Линкасъл». Рушветът беше действително капитален, платен за да бъде превърнат града в ничия земя според нечии планове. Оня юнак Серво действително си разбираше от работата.

Зад вратата на едно бюро седеше момиче на не повече от двадесет години и доста неуспешно се правеше, че не дъвче дъвка.

— Бих искал да погледна някои вестници. Къде мога да ги намеря? — запитах я аз.

— Нови ли са?

— Не. Отпреди шест или седем години са.

— О, те са в сутерена. — Тя посочи през рамото си към един вход с арка. — По стълбите отивате право там. Всичко е подредено по дати и ще ги намерите без проблеми. Ще ви помоля само да ги върнете после пак на местата им.

Обещах и ще го направя, благодарих и и тръгнах по стълбите.

Само след двайсет минути имах всичко, от което се нуждаех. Беше брой на Линкасъл Нюз отпреди шест години, два месеца и девет дни. Дебели черни заглавия гласяха: «Областен прокурор убит». Изчетох внимателно целия брой и се запознах с всички факти. Беше застрелян в офиса му с револвер 38 калибър откраднат една година по-рано от магазин за огнестрелно оръжие. От страна на полицията нямаше никакъв коментар върху събитието, освен намека че убиецът им е известен.

Останалото беше обзор на изминалата преди това година и аз се върнах там, откъдето изглежда беше тръгнала цялата история.

Началото беше сложено скоро след като големите градове в непосредствена близост до Линкасъл бяха гласували забрана на алкохола. Едно проучване посочваше че след това събитие цеховете за спиртни напитки в Линкасъл претърпяват истински бум и Линкасъл започва да се радва на нарастването на благосъстоянието съпровождащо този процес. Коренните жители били от този тип хора, които недолюбвали хората на закона, така че хазартът нямал никакви проблеми тук. Полицията имала известни проблеми с някои дребни нарушения на законите, дължащи се на негласния му статус на открит град, но след като всичко това не напускало рамките на малкия град, почнала да гледа през пръсти. Някой предложил да гласуват резолюция в общината за поставяне на хазарта извън закона, но мнозинството я отхвърлило без колебание, не желаейки да секват неочакваната манна небесна. Техният аргумент бил, че статуквото щяло да си остане същото, без да се променя, и след като ситуацията била под контрол, нямало за какво да се тревожат.

Беше изпипано наистина професионално. Самото съвършенство.

Статуквото останало, разбира се, но обърнато на сто и осемдесет градуса. Буквално за една нощ градът осъмнал осеян с игрални домове, каквито сигурно в Невада не били и сънували. Почтените жители на града били изненадани по бели гащи. След като половин дузина души се самоубили при съмнителни обстоятелства областният прокурор назначил специална комисия, която да разследва случаите.

Следващият вестник който хвърляше някаква светлина върху случилото се беше едно неделно вестниче. Някакъв амбициозен репортьор беше разкопал компромат за за някой си Лени Серво, който се бил установил в града преди една година. Едва отървал кожата си в Източните щати след обвинения в крупни престъпления. Изглежда е имал скътан за черни дни някой друг долар, защото процедурите по екстрадирането му потънали в съда. Станало очевидно, че джобът му изтънял съвсем след всички тия усилия, но Лени не бил от тия, които се предават лесно. Не минало много време и джобът му отново се издул и се захванал с недвижими имущества. По-късно станало ясно, че сградите ги бил подбрал на най-стратегическите за хазарта места и оттам започнал стремителният му възход.