Мики Спилейн - Дългото очакване

Той седна отново и ме изгледа мръсно, след което се увери дали наистина се качвам на асансьора. След това отново взе вестника и възобнови четенето. Слязох на моя етаж, тръгнах по коридора и пъхнах ключа в ключалката на стаята си.

Разбрах, че някой е бил вътре още докато си смъкна дрехите. Из стаята се носеше мирис, който съвсем не му беше тук мястото. Познавах го много отскоро и не можех да го сбъркам. Сетих се откъде е, макар и не веднага. Беше на дезинфекционно средство. Като в болниците. Като от лицето на Тъкър под превръзките.

Каквото и да беше търсил, не беше го намерил, по простата причина че тук нямаше нищо скрито. Захвърлих новото си сако с разпрания ръкав в куфара заедно с другите парцали и влязох под душа. Студената вода буквално ме разтърси и болката запулсира в главата ми. Бавно усилих горещата докато можех а търпя и болката отшумя.

Тъкмо се подсушавах и нечии пръсти почукаха на вратата. Изревах им да влизат и заметнах хавлията около кръста си. На прага застана пиколото Джак, с едно ухо заслушан към коридора. Очевидно беше доволен от чутото.

— Знаеш ли че долу има един копой?

— Аха. Опита се да ме проследи.

— И ти го изпързаля, нали?

— Ами, избягах му. Не е от много бързите.

— Вярно ли е, дето се говори че си пречукал областния прокурор?

— Изглежда доста хора споделят това мнение.

— А ти какво мислиш?

Хвърлих му един изпълнен с болка поглед и облякох шортите си.

— Че за какво ми е да пречуквам областния прокурор?

Ухили ми се сякаш го бях посветил в цялата тайна.

— Днес имаше посетител. Една мумия.

— Да, знам. Подушвам го.

— Това беше Тъкър. Мръсен кучи син. Потанцувахте малко, така ли?

— Успях да изгоня само малкия дявол от него. Но защо ми изцеждаш тая хубава информация?

Той отново се захили.

— Ти ми даде петарка, а той не ми даде нищо. А и освен това ми виси на врата от сума ти време. Копелето се натиска да гуши процент от всяка моя сделка. Но няма да му стане играта. — добави той. — Всеки който му изкарва ангелите е мой авер.

— Здравей, авер. Какъв ти е рекетът? В тоя град изглежда всеки си има рекет, та какъв е твоят?

— Жени.

— Добре, изпрати ми две. Една червенокоса и една брюнетка.

— Окей, помниш какво ти казах. Каквото поискаш, имаш го. Умирам от радост като гледам как си обработил онова копеле Тъкър. Само да се появи още някой и веднага ще ти звънна. Има авариен изход и служебен асансьор долу във фоайето. Ще го оставя на твоя етаж, за да го използуваш, ако ти се наложи.

Той отново нададе ухо към коридора и се стрелна в него. Вмъкнах се в леглото и притворих очи. Беше станало страшно късно, но от шума на улицата човек можеше да заключи че е най-оживеното време на деня.

Бях се унесъл не повече от пет минути, когато вратата внезапно се отвори и лампите се запалиха.

На прага стояха две жени. Червенокоса и брюнетка.

— Джак ни изпрати. — обади се червенокосата.

Нададох силен стон.

— Много те моля, поздрави Джак от мен и му кажи да върви по дяволите.

— Но той каза…

— Само се помайтапих. Господи, как съм каталясал.

— Е, не чак толкова. — усмихна се брюнетката.

Тя се приближи и ми отметна завивката.

— Такъв го и предполагах. — съобщи тя на червенокосата.

Те се засмяха и излязоха, а аз се опитах да задрямам.

В осем и половина слязох долу във фоайето и събудих ченгето в креслото. Казах му:

— Излизам да хапна. Ще дойдеш ли с мен или ще ме изчакаш тук?

— Не се прави на умник, приятелче. — Той се измъкна от креслото и заситни зад мен.

Излязох на улицата и се огледах за някое подходящо място, където да закуся. След малко попаднах на такова и влязох. Ченгето седна на една маса близо до вратата и поръча кафе. Погълнах известно количество шунка с яйца и поръчах още една порция препечен хляб с кафе, като оставих един долар на масата. Ченгето вдигна поглед, увери се, че не се каня да тръгвам скоро и си поръча още едно кафе.

Изчаках го да отмести погледа си от мен към вратата и направих първия си ход. Станах и притичах до вратата на кухнята, отворих я рязко и се скрих зад нея. Главният готвач ме изгледа студено.

— Желаете ли нещо?

— Исках само да ви кажа какъв чудесен готвач сте.

Той се ухили и аз се върнах обратно в залата.

Ченгето беше изчезнало.

Казах на келнера, че парите са на масата и излязох от ресторанта. На срещуположната страна на улицата имаше една дрогерия със щанд за закуски и яхнах последното столче. Половин минута по-късно ченгето дотича задъхано обратно по улицата, а зад него изскърцаха спирачките на полицейската кола. Спряха пред ресторанта и всички вкупом нахълтаха вътре.