Мики Спилейн: Дългото очакване

Сутиенът имаше още един цип. Беше долу точно по средата и тя го свали с два пръста. Гърдите й бяха живи и пълни със живак, с по-слаб тен от този на тялото й. Стоеше изправена с гордо вдигната глава, вълнението пробягваше на вълни по тялото й. Раменете й бяха широки и квадратни, само с тясна ивица черен плат около ханша й.

Челюстта ми провисна. Говоренето вече ми се удаваше с голям труд.

— Ти изрови страшно много информация за нашето приятелче Тъкър за страшно малко време. Обзалагам се че ти и Ник по цели седмици сте слухтели докато съберете всичкия онзи материал в пакета. Вместо до поразгледаш насам-натам както те бях помолил ти седна във фризьорския салон да си направиш косата за да не си загубиш времето напразно.

Тя почти беше готова да го направи. Цялото ми тяло настръхна. Коланът омекна в ръката ми.

— Имаше подръка информация за всички. Знаеше и за Харлан и се погрижи и аз да го науча с оная обява във вестника и телефонното ти обаждане. Знаеше точно къде да ме насочиш за повече информация. Имаше предостатъчно време за разсъждения и знаеше прекрасно как да постъпиш във всеки момент. Единствено се нуждаеше от изпълнител който да приведе в действие плановете ти. Едно нещо искам само да знам, Вера — защо? Ти няма да загинеш като останалите, но няма да си намериш място от болки дълго време и белезите от тях ще ги носиш до гроб. Искам само да знам защо. Не познавах по-добър и верен приятел от Джони.

Не ми отговори. Палците й се подпъхнаха под ластика на бикините й и после ги смъкнаха по бедрата. Излезе от тях, повдигна ги и ги захвърли с небрежен жест при останалите дрехи. Остана права като статуя, гола, само по обувки, подпряна с ръце на шкафа зад нея.

Гледах я жадно, ясно съзнавайки че това е последния път който я виждах такава. Кимнах и коланът оживя в ръцете ми.

— Това беше добър номер, Вера. Чудна маскировка. Естествена блондинка, която се прави на изкуствена чак до почерняне на корените но косите си. Фризьорката ти трябва доста да се е поозорвала, но наистина си е струвало труда в случай че някой прояви любопитство като му се сториш позната. Щеше да заблуди всекиго.

— Не е чудно, че не ми позволяваше да те видя на светло без дрехи. — Устата ми пресъхна. Зад зъбите усетих противен металически вкус. — Това беше едно много дълго очакване, Вера. Променила си се много от времето на снимката която ми даде Логан, но си все така хубава. Джони трябва да се е терзал адски всеки път като си е мислил за теб. Да това беше дяволски дълго очакване, но накрая и ти ще изпиташ, макар и малка, част от страданията на Джони.

Повдигнах ремъка.

Чекмеджето на дрешника се отвори светкавично и след миг тя държеше насочен в мен пистолет. Беше малък, наистина, но достатъчно голям да свърши необходимото. Пак се бях напъхал в поредния капан с моето многословие.

Лицето й представляваше любопитна смес от емоции. Посочи ми с пистолета тоалетната масичка до мен.

— Виж в най-горното чекмедже.

Така бях побеснял, че едва можех да се движа. Бях почти готов да я оставя да стреля и после да и избия зъбите един по един с дулото и щях да го направя, ако не бяха смесените й чувства изписани на лицето.

Издърпах най-горното. Пак гледах в себе си. Много ликове на Джордж Уилсън.

— Имаше ги същите и при Ник.

— Виж датата.

На гърба на всяка снимка имаше печат с датата на получаване с бележка от пощата. Ония най-отдолу бяха отпреди седем години.

Проследи ме с поглед като затворих чекмеджето.

— Научих всичко за Джордж Уилсън откакто Джони Макбрайд напусна града. Ник ги имаше открай време. Голям страх брах докато разберем че Джордж Уилсън е търсен от полицията дълго преди каквото и да се случи на Джони. А сега виж в другото.

Разумът ми беше като зашеметен. Цялото ми тяло беше изстинало. През главата ми се щураха хиляди идиотски мисли и не разбирах нищо. Отворих чекмеджето и изпразних един бял плик върху масичката. Имаше заверен нотариален акт за къщата на Понтиел Роуд на името на Джони Макбрайд. Имаше документ за уволнение от армията и писмо от военния департамент.

— Прочети го. — каза тя.

Писмото съдържаше пълен списък на бойните подвизи на Джон Макбрайд. Обясняваше в подробности как е бил обучаван за специална дейност и е действал зад вражеските линии със задачи от изключителна важност, които включвали един от големите военни успехи при който успява да се вмъкне в сграда на германското върховно командване и да отвори сейфа с документите съдържащ имената на германските агенти действуващи на териториите на съюзниците.