Дейвид Едингс - Пророчеството

— Какво имате за ядене? — попита Улф един навъсен небръснат мъж с престилка, изцапана с мазни петна.

— Печено месо — каза мъжът и посочи шиша, изтеглен в единия край на огнището. — Онзиденшно. Бульонът е от вчера сутринта, а хлябът… е, няма и седмица, откак е печен.

— Много добре — заяви Улф и седна. — За мен чаша от най-добрата ти бира, а за момчето донеси мляко.

— Мляко? — възрази Гарион.

— Мляко — твърдо отвърна Улф.

— Имаш ли пари? — поинтересува се навъсеният мъж.

Улф разтърси кесията си и настроението на навъсения моментално се пооправи.

— Защо този мъж там спи? — попита Гарион и посочи един селянин, който хъркаше, сложил глава на масата.

— Пиян е — отговори Улф, без да удостои хъркащия дори с поглед.

— Не трябва ли някой да се погрижи за него?

— Той предпочита да не се занимават с него.

— Познаваш ли го?

— Зная някои неща — каза Улф. — И за него, и за мнозина като него. От време на време и аз съм изпадал в подобно състояние.

— Защо?

— Навремето ми харесваше.

Печеното месо беше изсъхнало и прегоряло, бульонът беше рядък, а хлябът — корав, но Гарион беше прекалено гладен, за да забележи това. Той внимателно отопи чинията си, както го бяха учили, и зачака, докато господин Улф свърши с втората си халба бира.

— Наистина великолепно — заяви момчето, не толкова защото бе убедено във верността на думите си, а по-скоро за да каже нещо. Като цяло то смяташе, че село Горен Гралт не е оправдало очакванията му.

— Е. — Улф сви рамене. — Селските кръчми са еднакви по целия свят. Рядко съм виждал някоя, към която ще се затичам втори път. Ще тръгваме ли? — Той остави на масата няколко монети — навъсеният мъж светкавично ги грабна — и изведе Гарион сред ярката следобедна слънчева светлина.

— Хайде да намерим търговеца на подправки, както ни заръча леля ти Поул — подхвана той. — А после ще потърсим къде да пренощуваме и ще намерим конюшня за коня.

Отправиха се по улицата, като оставиха каруцата и коня край кръчмата.

Къщата на толнедранския търговец на подправки беше висока тясна постройка на следващата улица. Двама мургави набити мъже в къси туники стояха пред входа, до свиреп на вид черен кон със странно бронирано седло. Наблюдаваха минувачите с тъпи погледи, без да проявяват интерес към тях.

Щом ги зърна, господин Улф спря.

— Какво има? — попита момчето.

— Тули — тихо отвърна Улф, вперил неумолим поглед в двамата мъже.

— Какво?

— Онези двамата са тули — отвърна старецът. — Те обикновено работят като хамали за мургите.

— Какви са мургите?

— Те са от народа на Ктхол Мургос — лаконично поясни Улф. — Южни ангараки.

— Онези, които сме победили в битката при Воу Мимбре? — попита Гарион. — Какво правят тук?

— Мургите са се заели с търговия — навъсено каза Улф. — Не очаквах да видя техен представител в толкова отдалечено село. По-добре да влезем. Тулите ни видяха и може да им се стори странно, ако обърнем гръб и си тръгнем. Стой близо до мен, момче, и не приказвай.

Минаха край яките мъже и влязоха в магазина на търговеца на подправки.

Толнедранецът беше слаб плешив мъж, с вързана на кръста кафява дреха, която стигаше до пода. Той нервно мереше някакви пакетчета, пълни с прах с остра миризма, и ги поставяше на тезгяха пред себе си.

— Добър ви ден — обърна се той към Улф. — Моля, имайте търпение. След малко ще ви обърна внимание. — Търговецът приказваше с леко фъфлене, което се стори на Гарион някак особено.

— Не бързам — отвърна Улф с хъхрещ, дрезгав глас. Гарион го погледна изпитателно и с изненада откри, че разказвачът се е прегърбил и глупаво кима.

— Виж какво искат — кратко нареди другият мъж в магазина. Той беше тъмен плещест човек, облечен в плетена ризница, с къса сабя на кръста. Скулите му бяха високи, а по лицето имаше няколко белега от рани, които му придаваха свиреп вид. Погледът му изглеждаше остър и зъл, а в гласа му звучеше груб и тежък чужд акцент.

— Не бързам — издърдори Улф с хъхрещия си глас.

— Моята работа ще отнеме доста време — каза мургът хладно. — Предпочитам да не ме пришпорват, когато съм зает. Кажи на търговеца от какво се нуждаеш, старче.

— Приемете моите благодарности — избърбори Улф. — Някъде бях приготвил един списък. — Той глупаво започна да бърника по джобовете си. — Господарят ми го написа. Надявам се, че можеш да го прочетеш, приятелю, защото аз не умея. — Старецът намери списъка и го подаде на толнедранеца.

Търговецът го погледна и каза на мурга: