Дейвид Едингс - Пророчеството

Той й се поклони подигравателно, очите му заблестяха.

— Имаш ли нужда от нещо, госпожо Поул? — попита старецът. — Някаква дреболия, която мога да купя — тъй и тъй ще отида до селото.

Леля Поул размисли за миг.

— Някои от подправките ми вече са на привършване — каза тя. — На улица Фенъл има един толнедрански търговец на подправки — магазинът му е мъничко на юг от селската кръчма. Сигурна съм, че изобщо няма да те затрудни да намериш кръчмата.

— Е, пътуването вероятно ще бъде сухо без бира — любезно призна старецът. — А също така и самотно. Десет левги без спътник, с когото да разговаряш, е дълъг път.

— Разговаряй с птиците — предложи му леля Поул не особено учтиво.

— Птиците умеят да слушат добре — отвърна й старецът, — но тяхната реч е изпълнена с повторения и много скоро става досадна. Защо не взема момчето да ми прави компания?

Гарион затаи дъх.

— Той вече има свои лоши навици — язвително заяви леля Поул. — Не му трябва учител като теб.

— Е, госпожо Поул — възрази старецът и разсеяно задигна една кифличка. — Бъди справедлива към мен. Освен това малко разнообразие ще е добре дошло за момчето — ще разшири кръгозора му. Би могла да се изразиш и по този начин.

— Неговият кръгозор е достатъчно широк, благодаря — каза тя.

Сърцето на Гарион се сви.

— И все пак — продължи жената, — поне бих могла да разчитам, че той няма да забрави за моите подправки и няма да се опиянчи с бира, за да обърка черния пипер с карамфила, нито канелата с муската. Добре — вземи момчето, ала имай едно наум — не искам да го водиш в долнопробни места, нито в разни свърталища с лоша слава.

— Господарке Поул! — извика старецът, като се престори на изумен. — Че аз не стъпвам в подобни места!

— Познавам те прекалено добре, Стари вълко — сухо каза тя. — Ти се чувстваш сред пороците и покварата така естествено, както патица в езерна вода. Ако до ушите ми стигне, че си завел момчето на някое отвратително място, ще си имаш работа с мен.

— Значи ще ми се наложи да взема мерки да не чуеш нищо, нали? — подхвърли той.

Леля Поул го изгледа студено и каза:

— Отивам да видя от какви подправки имам нужда.

— Аз пък ще взема кон и каруца от Фелдор — каза старецът и задигна още една кифличка.

Изненадващо скоро старецът и Гарион се заклатушкаха по изровения път към Горен Гралт. Конят се носеше в бръз тръс. Беше ярка лятна сутрин, по небето се носеха облаци като пух на глухарчета, а зад редиците жив плет се протягаха сини сенки. Но след няколко часа слънцето напече и пътуването в друсащата каруца стана уморително.

— Стигаме ли вече? — за трети път попита Гарион.

— Има още време — отговори старецът. — Десет левги са дълъг път.

— Ходил съм там — каза Гарион, като се опита думите му да прозвучат небрежно. — Разбира се, тогава бях малко хлапе и не си спомням много-много. Но ми се стори, че е хубаво място.

Старецът сви рамене и каза:

— Село като село. — Вниманието му, изглежда, бе погълнато от други неща.

Гарион, който се надяваше да накара стареца да се впусне в една от своите истории, започна да задава въпроси.

— Защо нямаш име — прощавай, ако не е учтиво да питам.

— Аз имам много имена — отговори старецът и поглади бялата си брада. — Почти толкова имена, какъвто е броят на годините ми.

— Аз пък имам само едно — отбеляза Гарион.

— Досега.

— Какво?

— Имаш само едно име досега — обясни старецът. — След време може да придобиеш друго — или дори няколко. Някои хора натрупват имена след себе си, докато годините се нижат. Понякога и имената се износват — също като дрехите.

— Леля Поул те нарича Стария вълк — каза Гарион.

— Зная — отговори старецът. — Твоята леля Поул и аз се познаваме от много отдавна.

— Защо те нарича така?

— Кой може да каже защо жена като твоята леля прави каквото и да било?

— Мога ли да наричам господин Улф 2 2 Вълк (англ.) — Б.пр. ? — попита Гарион. Имената бяха особено важни за момчето и фактът, че старият разказвач, изглежда, нямаше никакво име, го притесняваше. Липсата на име правеше стареца незавършен, различен от другите човешки същества.

За миг старецът го погледна сериозно, после избухна в смях.

— Господин Улф, а? Много подходящо. Знаеш ли, това име ми харесва повече от всички, които съм получавал от години.

— Значи мога? — попита Гарион. — Искам да кажа, че мога да се обръщам към теб с господин Улф?

— Да, Гарион. Много ми харесва.

— А сега би ли ми разказал някоя приказка, господин Улф?