Дейвид Едингс - Пророчеството

— Радвам се, че не си — заяви Гарион.

Улф го погледна малко изненадано.

— Когато порасна, ще го намеря — изрече сурово Гарион. — Смятам, че аз трябва да бъда онзи, който ще му отплати за това, което е извършил. Ти не мислиш ли така?

Улф го погледна мрачно и го предупреди:

— Това може да е опасно.

— Не ме е грижа. Как се казва той?

— Смятам, че е по-добре да поизчакаме, преди да ти кажа — каза Улф. — Не искам да се занимаваш с тези неща, преди да си готов.

— Но ще ми кажеш, нали?

— Когато му дойде времето.

— Много е важно, дядо.

— Да — отвърна Улф. — Зная, че е така.

— Обещаваш ли ми?

— Щом настояваш. Сигурен съм, че ако аз не ти го кажа, ще го стори леля ти. Тя изпитва същите чувства като тебе.

— Ами ти?

— Аз съм много по-стар — рече Улф. — Виждам нещата малко по-различно.

— Аз пък не съм толкова стар — заяви Гарион. — Няма да мога да върша такива неща като тебе, но ще се подготвя просто да го убия. — Момъкът стана и закрачи напред-назад, обзет от ярост.

— Не мисля, че мога да те убедя да не го правиш — подхвърли Улф, — но съм сигурен, че ще изпитваш други чувства, когато всичко това свърши.

— Не вярвам — възрази Гарион.

— Ще видим — рече Улф.

— Благодаря ти, че ми каза, дядо — каза Гарион.

— Рано или късно щеше да узнаеш това — промълви старецът. — По-добре е да чуеш всичко от мен, отколкото да изслушаш изопачения разказ на друг човек.

— Имаш предвид леля Поул?

— Поулгара в никакъв случай не би те излъгала съзнателно — подчерта Улф. — Ала тя разглежда всичко в много по-личен план, отколкото аз. Понякога това изостря възприятията й. Аз пък се опитвам да представя нещата така, както биха изглеждали след години. — Той се засмя невесело. — Предполагам, че това е единственият начин, по който бих могъл да разглеждам всичко — при създалите се обстоятелства.

Гарион се взря в стария човек. Белите му коси и брада излъчваха особен блясък под лъчите на утринното слънце.

— Как се чувстваш, когато живееш вечно, дядо? — попита той.

— Не зная — отговори Улф. — Аз не съм живял вечно.

— Знаеш какво имам предвид.

— Животът не е много по-различен — отвърна Улф. — Всички ние живеем дотогава, докогато от нас има нужда. Просто се е случило така, че онова, което трябва да извърша аз, отнема повече време. — Той рязко се изправи и отбеляза: — Разговорът пое в мрачна посока.

— Онова, което вършим сега, е много важно, нали, дядо? — попита Гарион.

— Най-важното на света — потвърди Улф.

— Боя се, че няма да успея да помогна много — каза Гарион.

Улф за миг го погледна сериозно, после сложи ръка на раменете му и каза:

— Ще бъдеш доста изненадан преди всичко това да свърши, Гарион.

После се обърнаха и загледаха заснежения бряг на Черек, който се плъзгаше от дясната им страна. Моряците гребяха на юг, към далечния Камаар.

© 1982 Дейвид Едингс

© 1996 Здравка Евтимова, превод от английски

David Eddings

Pawn of Prophecy, 1982

Сканиране и разпознаване: Мандор, 2003

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ПРОРОЧЕСТВОТО. 1996. Изд. Бард, София. Биб. Фентъзи клуб, No.15. Роман. Превод: [от англ.] Здравка ЕВТИМОВА [Pawn of Prophecy / David EDDINGS]. Художник: Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32. Печатни коли: 18. Страници: 288. Цена: 136.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/163]

Последна редакция: 2007-07-01 10:11:06

Съществуват няколко по-къси версии на тази история. Те са подобни на адаптацията, използувана в Пролога. Някои дори смятат, че КНИГАТА НА АЛОРН е съкратен вариант на много по-стар ръкопис. — Б.пр.

Вълк (англ.) — Б.пр.

Коприна (англ.) — Б.пр.