Дейвид Едингс - Пророчеството

— Ваше Величество — почтително изрече той.

— Скъпи Келдар — отвърна тя и му се усмихна.

— Бихте ли могли да предадете нещо на вуйчо ми от мое име?

— Разбира се.

— Изглежда, че кралица Ислена се е държала малко необмислено — започна Силк. — Тя е обвързана с култа на Мечката в Черек.

— О, Боже! — възкликна Порен. — Знае ли Анхег?

— Мъчно би могло да се каже — отговори й Силк. — Съмнявам се, че би признал, дори и да знаеше. Гарион и аз случайно чухме как Поулгара й каза да престане с тази игра.

— Надявам се, че това ще сложи край на всичко — каза Порен. — Ако нещата бяха отишли твърде далеч, Анхег щеше да вземе мерки. Те биха могли да имат трагични последици.

— Поулгара се държа твърдо — отбеляза Силк. — Мисля, че Ислена ще постъпи както й беше казано, ала за всеки случай уведомете моя вуйчо. Той обича да е в течение, когато се случват подобни неща.

— Ще му кажа — обеща тя.

— Бихте могли да му намекнете да си отваря очите на четири — в Боктор и Коту култът на Мечката също има свои ордени — каза Силк. — Подобно нещо много трудно може да бъде ограничено. Този култ беше забранен за последен път преди петдесетина години.

Кралица Порен кимна сериозно.

— Ще се погрижа той да узнае за това — отвърна тя. — Някои от моите хора са проникнали сред последователите на култа на Мечката. Щом се върнем в Боктор, ще поговоря с тях и ще разбера какво става.

— Вашите хора? Чак толкова далеч ли сте стигнали? — попита Силк закачливо. — Доста бързо съзрявате, уважаема кралице. Не след дълго ще бъдете покварена като всички нас.

— Боктор ври от интриги, Келдар — строго заяви кралицата. — Знаете ли, там е разпространен не само култът към Мечката. Търговци от цял свят се събират в нашия град и поне половината от тях са шпиони. Аз трябва да защитавам и себе си, и своя съпруг.

— Знае ли Родар какво сте наумили? — лукаво попита Силк.

— Разбира се, че знае — възкликна кралицата. — Той самият ми подари моята първа дузина шпиони — като сватбен подарък.

— Колко типично за нас, драснианците.

— Преди всичко е практично — възрази тя. — Съпругът ми е зает с грижите по другите кралства. Аз се опитвам да държа под око нещата, които се случват у дома — така неговият ум е свободен да се отдаде изцяло на своите задачи. Моите операции са малко по-скромни от неговите, но аз успявам винаги да съм в течение на онова, което става около мен. — Тя лукаво го погледна през присвитите си клепачи. — Ако някога решите да се завърнете в Боктор и да се установите там, бих могла да ви намеря работа.

— Напоследък светът е пълен с възможности, които непрекъснато се разкриват пред мен — засмя се Силк.

Кралицата го погледна сериозно и попита:

— Кога всъщност ще се върнете у дома, Келдар? Кога ще престанете да бъдете такъв скитник, Силк, и ще се установите, където ви е мястото? Липсвате много на моя съпруг и бихте могли да служите на Драсния по-добре, като станете неин върховен съветник, вместо да бродите по света.

Силк погледна с премрежени очи яркото зимно слънце.

— Все още не мога, Ваше Величество — отвърна той. — Белгарат също има нужда от мене и онова, което правим сега, е много важно. Освен това все още не съм готов да се установя на едно място. Играта все още е много забавна. Може би някой ден, когато остарея, вече няма да ми изглежда такава — кой знае?

— На мен също ще ми липсвате — тихо каза тя.

— Бедната самотна малка кралица — изрече полуподигравателно Силк.

— Ти си невъзможен! — заяви тя и тропна с крак.

— Човек прави най-доброто, на което е способен — засмя се той.

След като се сбогува с баща си и майка си, Хетар се качи на палубата на малкия кораб, който крал Анхег му беше осигурил.

— Белгарат — извика той, когато моряците изтеглиха здравите въжета, които държаха кораба привързан към кея. — Ще се срещнем след две седмици при развалините на Воу Уейкун.

— Ще бъдем там — отговори господин Улф.

Моряците оттласнаха кораба от кея и започнаха да гребат, за да излязат от залива. Хетар стоеше на палубата, дългият кичур коса на тила му се развяваше на вятъра. Той им махна веднъж, после се обърна към морето.

Между кораба на Грелдик и покритите със сняг камъни на кея беше поставена дълга дъска.

— Да се качваме на борда, Гарион — рече Силк и стъпи на дъската.

— Предай много поздрави на дъщерите ми — поръча Барак на жена си.

— Ще предам, милорд — отговори тя със строго официалния тон, който използваше винаги при разговор с него. — Ще заръчате ли още нещо?