Дейвид Едингс - Пророчеството

— Няма да се прибера доста дълго — каза Барак. — Тази година засейте южните ниви с овес, а западните остави незасети. Направи каквото сметнеш за най-разумно със северните земи. И не пускай добитъка по планинските пасбища преди да се е стопил всичкият сняг.

— Ще бъда извънредно внимателна със земите и добитъка ти, господарю — заяви тя.

— Те са и твои — напомни й Барак.

— Щом казвате.

Барак въздъхна и тъжно промълви:

— Никога няма да се промениш, нали, Мерел?

— За кое, господарю?

— Нищо, Мерел. Довиждане.

— Ще ме прегърнете ли преди да тръгнете? — попита тя.

— Какъв смисъл има? — Барак скочи на кораба и незабавно изчезна от палубата.

На път към кораба леля Поул спря и впи сериозен поглед в жената на Барак. Изглежда, се канеше да каже нещо, след това изведнъж се разсмя.

— Нещо забавно ли видяхте, лейди Поулгара? — попита Мерел.

— Много забавно, Мерел — отговори леля Поул със загадъчна усмивка.

— Ще ми позволите ли да разбера какво е?

— О, ще разбереш, Мерел — обеща леля Поул. — Ала не желая да развалям изненадата ти, като ти кажа толкова рано. — Тя отново се засмя и тръгна по дъската към кораба. Дурник й предложи ръката си, за да я подкрепи, и тя стъпи на палубата.

Господин Улф стисна ръката на всички крале поред и след това пъргаво се качи на кораба. Остана за миг на палубата, вгледан в древния, покрит със сняг Вал Алорн и планините на Черек, които се извисяваха зад него.

— Сбогом, Белгарат — извика крал Анхег.

Господин Улф кимна.

— Не забравяйте за пътуващите певци и поетите — каза той.

— Няма — обеща Анхег. — Успех!

Господин Улф се усмихна и тръгна напред към носа на кораба. Гарион, обзет от внезапен подтик, го последва. Имаше въпроси, които чакаха своите отговори, и единствено старецът можеше да ги знае.

— Господин Улф — каза момчето.

— Да, Гарион?

Понеже не беше сигурен откъде да започне, Гарион подхвана разговора отдалеко:

— Как направи леля Поул онова с очите на Мартьо?

— Волята и Думата — каза Улф и дългото му наметало заплющя на силния вятър. — Не е трудно.

— Не разбирам — призна Гарион.

— Просто пожелаваш нещо да се случи — обясни старецът. — После произнасяш думата. Ако желанието ти е достатъчно силно, то се изпълнява.

— Нима това е всичко? — попита малко разочаровано Гарион.

— Да, това е всичко — потвърди Улф.

— А думата каква е — магическа ли е?

Улф се засмя и погледна към слънцето, което ярко блестеше над студеното зимно море.

— Не — отговори той. — Няма магически думи. Някои хора вярват, че има, но не са прави. Кролимите използват странни думи, но това всъщност не е необходимо. Всяка дума върши работа. Важно е желанието, а не думата. Тя е само канал, по който протича желанието.

— Бих ли могъл и аз да направя това? — попита Гарион, изпълнен с надежда.

Улф го погледна и каза:

— Не зная, Гарион. Аз не бях много по-голям от тебе, когато за пръв път го сторих, но вече от няколко години живеех с Алдур. Предполагам, че това е от значение.

— Какво се случи?

— Моят Учител искаше да преместя една скала — заразказва старецът. — Изглежда, му се струваше, че тя му пречи. Опитах се да я повдигна, ала беше твърде тежка. След малко се ядосах и й заповядах да се махне. И скалата се подчини. Бях много изненадан, ала Учителят въобще не помисли, че това е нещо необичайно.

— Просто каза „махни се“? Само това? — Гарион не можеше да повярва.

— Само това. — Улф сви рамене. — Стори ми се така просто, че се учудих как съм могъл да не се сетя за това по-рано. Тогава си помислих, че всеки може да го прави. Ала оттогава хората са се променили много. Може би вече не е възможно. Трудно е да се каже, наистина.

— Винаги съм си мислил, че магиите трябва да се правят с дълги заклинания, странни знаци и други подобни неща — призна Гарион.

— Това са само фокусите на измамниците и шарлатаните — подчерта Улф. — Те правят цяло представление, за да впечатлят и уплашат простите хора, но заклинанията и магическите формули нямат нищо общо с онова, което става в действителност. Съсредоточи Волята си, изречи Думата и желанието се изпълнява. Понякога някакъв жест би могъл да помогне, но всъщност и той не е необходим. На леля ти, изглежда, винаги й се ще да прави жестове, когато иска да направи нещо да се случи. От стотици години се опитвам да я отуча от този навик.

Гарион примигва.

— Стотици години? — задъхано повтори той. — На колко години е тя?

— По-възрастна е, отколкото изглежда — каза господин Улф. — Във всеки случай не е учтиво да задаваш въпроси за възрастта на една жена.