Дейвид Едингс - Пророчеството

Гарион почувства внезапна, ужасна празнота. Най-лошият от страховете му току-що бе намерил потвърждение.

— Значи тя в действителност не е моя леля, нали? — бързо попита той.

— Кое те кара да мислиш така? — рече Улф.

— Просто не би могло, нали? Винаги съм мислил, че тя е сестра на моя баща, но ако е на стотици и хиляди години, това би било невъзможно.

— Прекалено обичаш тази дума, Гарион — отбеляза Улф. — Но ако се замислиш по-дълбоко, ще се окаже, че нищо — или почти съвсем малко — е наистина невъзможно.

— Но как би могла? Искам да кажа — как би могла да бъде моя леля?

— Добре — заговори Улф. — Ако ще се изразяваме точно, ще трябва да подчертаем, че Поулгара не е сестра на баща ти. Нейната връзка с него е много по-сложна. Тя е сестра на неговата баба — всъщност неговата най-далечна баба, ако съществува такава дума, с която бих могъл да опиша роднинската й връзка с твоя баща — и твоя баба също така, разбира се.

— Значи тогава тя е моя пралеля — каза Гарион и почувства лека искрица надежда. Това поне вече беше нещичко.

— Не съм сигурен дали бих употребявал такова обръщение в нейно присъствие — поусмихна се Улф. — Може да се обиди. Защо си толкова загрижен?

— Може би тя само е казвала, че ми е леля, а между нас не е имало въобще никаква връзка — от това се боях — призна Гарион. — От дълго време се плаша от тази мисъл.

— Защо?

— Трудно е да обясня — рече момчето. — Разбираш ли — аз всъщност не зная кой съм, нито какъв съм. Силк разправя, че не съм сендар, а Барак — че някак приличам на риванец, но не съвсем. Винаги съм си мислил, че съм сендар — както Дурник, — но подозирам, че не съм. Не зная нищо за родителите си — нито откъде са, нито нищо. Ако леля Поул не е свързана с мене, аз въобще нямам никакъв близък човек в целия свят. Съвсем сам съм, а това е много лошо.

— Но сега всичко е наред, нали? — каза Улф. — Твоята леля е наистина твоя леля — поне кръвта в нейните и твоите жили е една и съща.

— Радвам се, че ми каза — въздъхна Гарион. — Тревожех се за това.

Моряците на Грелдик развързаха въжетата и започнаха да оттласкват кораба от кея.

— Господин Улф — рече Гарион. Беше му хрумнала една странна мисъл.

— Да, Гарион?

— Леля Поул е наистина моя леля — или пралеля, нали?

— Да.

— Тя е и твоя дъщеря, нали?

— Трябва да призная, че е точно така — кисело отвърна Улф. — Понякога опитвам да забравя това, но наистина не съм в състояние да го отрека.

Гарион пое дълбоко дъх и пристъпи към въпроса направо.

— Ако тя е моя леля, а ти си неин баща — заяви той, — това не означава ли, че ти си мой дядо?

Улф го погледна смаяно.

— Ами да — каза той и внезапно се разсмя. — Всъщност точно това означава. Никога не съм си помислял за това от тази гледна точка.

Очите на Гарион изведнъж се напълниха със сълзи и той импулсивно прегърна стария човек.

— Дядо — прошепна той, сякаш изпробваше как звучи тази дума.

— Хайде, хайде — промърмори Улф, ала и неговият глас стана по-дрезгав. — Много забележително откритие, а? — И непохватно потупа Гарион по рамото.

И двамата бяха малко смутени, че Гарион така внезапно бе дал израз на чувствата си, и замълчаха. Загледаха как моряците на Грелдик гребат, за да изкарат кораба от пристанището.

— Дядо — подхвана Гарион след малко.

— Да?

— Какво всъщност се е случило с майка ми и баща ми? Искам да кажа — как умряха те?

Лицето на Улф стана много сурово.

— Стана пожар — отвърна кратко той.

— Пожар? — едва чуто прошепна Гарион и въображението му потрепера пред тази ужасна мисъл. — Как се случи?

— Не е много приятно да разказвам това — мрачно каза господин Улф. — Наистина ли си сигурен, че искаш да знаеш?

— Трябва, дядо — тихо отговори Гарион. — Аз трябва да зная всичко за тях, абсолютно всичко, до което успея да се добера. Не зная защо, но ми се струва, че е много важно.

Господин Улф въздъхна.

— Да, Гарион — заговори той. — Наистина е така. Добре тогава. Щом си достатъчно пораснал да задаваш въпроси, значи си достатъчно голям да чуеш техните отговори. — Той седна на една пейка, заслонена от студения вятър. — Ела тук и седни. — Господин Улф потупа мястото до себе си.

Гарион седна и се зави в наметката си.

— Чакай да видим — започна Улф и почеса брадата си, — откъде да започна. — Той се замисли за миг. — Твоят род е много древен, Гарион — подхвана накрая старецът, — и като много други древни родове има доста врагове.

— Врагове? — Гарион беше смаян. Такава мисъл никога не му бе хрумвала.