Дейвид Едингс - Пророчеството

— На драго сърце — отвърна Гарион, скочи, взе от кухнята един квадратен стъклен фенер, запали свещта му от огъня в едно от огнищата и се върна в трапезарията.

Фалдор разговаряше с разказвача. Когато фермерът си тръгна, Гарион видя, че старецът хвърли странен поглед към леля Поул, която все още стоеше в дъното на стаята.

— Готов ли си, момчето ми? — попита старецът, когато Гарион се приближи до него.

— Тръгваме веднага, щом кажете — отговори Гарион. Двамата се обърнаха към вратата и напуснаха трапезарията.

— Защо историята не е завършена? — попита Гарион. Едва сдържаше любопитството си. — Защо прекъсна преди да разберем какво се е случило, когато Торак е срещнал краля на Рива?

— Това е друга история — обясни разказвачът.

— Ще я разкажеш ли някога? — настоя Гарион.

Старецът се засмя.

— Торак и кралят на Рива все още не са се срещнали — отвърна той. — Така че не бих могъл да разкажа за това, нали? Не и преди тяхната среща да се състои.

— Но това е само приказка — възрази Гарион. — Нали?

— Така ли? — Старецът измъкна плоска бутилка вино изпод туниката си и отпи голяма глътка. — Кой би могъл да твърди какво е само приказка и какво е истина, изказана под формата на някаква история?

— Това е само приказка — непреклонно повтори Гарион, внезапно станал упорит и практичен, както подобава на всеки добър поданик на Сендария. — Не е възможно да е истина. Ами Белгарат вълшебникът би бил — не мога да пресметна на колко години, но хората не живеят толкова дълго.

— Седем хиляди — отвърна старецът.

— Какво?

— Белгарат вълшебникът е на седем хиляди години — може би малко повече.

— Това не е възможно — възрази Гарион.

— Така ли мислиш? Ти на колко си години?

— На девет. Почти.

— И за девет години си научил какво е възможно и какво не? Ти си изключително момче, Гарион.

Гарион се изчерви.

— Ами… — започна той. Кой знае защо, не се чувстваше съвсем сигурен. — Най-старият човек, за когото съм чувал, е дядо Уелдрик, който живее във фермата на Милдрин. Дурник разправя, че бил на повече от деветдесет години и най-старият в цялата област.

— А това без съмнение е много голяма област — сериозно каза старецът.

— Ти на колко си години? — попита Гарион. Не искаше да се предаде.

— Достатъчно съм стар, момче — отвърна разказвачът.

— И все пак това е само приказка — настоя Гарион.

— Мнозина умни и уважавани хора биха се изразили по същия начин — отвърна старецът и погледна към звездите. — Добри хора, които ще изживеят своя живот, вярвайки само на онова, което могат да видят и докоснат. Ала извън света, който можем да видим и докоснем, съществува друг свят, който живее според свои собствени закони. Каквото може да се окаже невъзможно в този съвсем обикновен свят, е напълно възможно там. А понякога границите между двата свята изчезват и тогава кой би могъл да каже какво е възможно и какво не е?

— Аз предпочитам да живея в обикновения свят — каза Гарион. — Другият ми изглежда прекалено сложен.

— Обикновено не ни е дадено правото да избираме — каза разказвачът. — Недей да бъдеш прекалено изненадан, ако другият свят някой ден избере тъкмо теб да извършиш нещо, което трябва да се направи — някоя велика и благородна постъпка.

— Мен? — недоверчиво рече Гарион.

— И по-странни неща са се случвали. Отивай да спиш, момче. Аз ще погледам звездите. Ние с тях сме много стари приятели.

— Със звездите? — попита Гарион и неволно вдигна поглед към небето. — Ти си много странен човек — не ми се сърди, че го казвам.

— Прав си — съгласи се разказвачът. — Може би най-странният, когото някога ще ти се наложи да срещнеш.

— Но аз въпреки това те харесвам — бързо каза Гарион. Не искаше да обиди стареца.

— Това ме утешава, момче — отговори разказвачът. — Сега отивай да спиш, иначе леля ти Поул ще се тревожи.

Сънищата на Гарион бяха неспокойни. Мрачната фигура на осакатения Торак се появи сред сенките, чудовищни същества го преследваха през зловещи местности, където възможното и невъзможното се сливаха и се превръщаха в едно, а другият свят надвисваше над Гарион, за да го погълне.

Една сутрин няколко дни по-късно — леля Поул вече беше започнала да се мръщи, че старецът постоянно киснеше в кухнята й, — той неочаквано каза, че имал някаква работа в близкото село Горен Гралт.

— Хубаво — каза леля Поул без капка снизходителност. — Поне килерите ми ще се отърват от нежелани посетители, докато те няма.